преместя стола си по-близо до камината.
Затварям очи. И виждам... виждам залеза над Сан Салвадор... виждам огньовете
на индийците... виждам листото табак, което вождът свива за мен... виждам тежките
гърди на Ванилия...
Ванилия... целуни ме...
29
Тайните на бамбуковата тръбичка
3 февруари 1504
Днес измислих уред за косене на трева и го кръстих на мое име. Косачката
“Леонардо” представлява малко дървено сандъче на колела. В сандъчето се поставят
три крайно изгладнели заека, така че само муцунките им да се подават през специални
отвори на дъното на сандъчето. Притиснати от глада, зайците се нахвърлят върху
прясната трева, а собственикът на ливадата само прибутва сандъчето напред-назад.
Гениално. Само отвреме-навреме трябва да сменяш зайците, за да не им се пръснат
коремите от преяждане.
Изчислих, че девет заека ще са напълно достатъчни за окосяването на един декар
средновисока трева.
14 февруари 1504
Днес бачках почти 13 часа и се прибрах вкъщи съсипан от умора. А приятелката
ми Клаудия сготвила пиле с ориз, облякла се сексуално и ми вика: “Днес е Свети
Валентин!”. Съвсем бях забравил, но се наложи да го отпразнуваме. Хапнах набързо и
Клаудия ме замъкна в спалнята. А там запалени свещи, димящи пръчици – селска
еротика отвсякъде.
Пенисът ми обаче се отнесе абсолютно непочтително към празника и
категорично отказа да се вдигне, въпреки старанията на Клаудия.
Трябваше да се измъкна някак от ситуацията. Това беше предизвикателство пред
изобретателния ми ум. Откърших от един стол една бамбукова тръбичка и я потопих
внимателно в цветето на страстта на Клаудия. Тя застена, хареса й. Започнах да въртя
пръчицата и след няколко минути тялото на Клаудия се разтресе в благодарен оргазъм.
Бамбуковата тръбичка на Леонардо я направи щастлива.
17 февруари 1504
Днес нямам работа и се заех да усъвършенствам любовната пръчица. Идеята ми
е да я проектирам така, че да се задвижва сама, без да е нужно нечия ръка да я
направлява.
Хванах една пчела и я пъхнах в бамбуковата тръбичка. После запуших двата
края на тръбичката с коркови тапи и я разтресох. Пчелата изпадна в паника и започна
да жужи вътре, което доведе до леко вибриране на тръбичката. Ето това ми трябва. Не
след дълго обаче пчелата се успокои и спря да жужи. Наложи се отново да разтръсквам
тръбичката. Трябва да отстраня този проблем.
18 февруари 1504
Измислих го. Вкарах в тръбичката две враждебно настроени пчели. Те веднага
започнаха да се бият и осигуриха постоянна вибрация на тръбичката в продължение на
20-25 минути (достатъчно време за да ощастливят всяка жена). Единственият риск е
корковите тапи да не изскочат, че тогава ще станат едни ужилвания, които могат да ми
докарат зверски рекламации.
15 април 1504
30
Моят стар приятел от казармата Франческо ди Бартоломео дел Джокондо ми
поръча да нарисувам портрет на съпругата му Мона Лиза. Не знам откъде му е
хрумнала идеята за портрет. Предполагам, че просто й търси някакво занимание, за да
не й гледа тъпата физиономия по цял ден вкъщи.
Мона Лиза е типична флорентинска темерутка. Вечно е кисела и намръщена.
Стои на стола и ме гледа враждебно, сякаш съм й отровил рибките.
Как ли не се опитвам да я развеселя. Разправям й вицове, правя й смешни
физиономии, а тя ме гледа с онзи съвършено тъп поглед на омъжената по сметка жена.
Така няма да излезе никакъв портрет. Днес дойде, седна на стола и пак ме
загледа с оня мрачен поглед и аз реших да я провокирам. Взех бамбуковата си пръчица,
отидох до кошера и хванах най-проклетите пчели. Натъпках ги вътре, запуших
тръбичката и я занесох на Лиза.
– Имам един подарък за вас, сеньора. Това е древно египетско бижу. Нарича се
Жезълът на Клеопатра. Само царици са се възползвали от този свещен предмет. Ще ви
донесе неописуемо блаженство.
– Как работи?
– Трябва да го сложите там, където достъп има само съпругът ви.
– В сейфа му?
Тази наистина е рядко тъпа.
– Ха-ха, сеньора, не в сейфа му. Поставете го в разцъфналата роза на желанията
ви.
– В градината ли? Там имаме много рози. В коя точно?
Ебати гъската загубена! Как да й го кажа?
– Сложете го в прохода между краката си, който дарява с любов и страст.
– В путката ли да си го сложа?
– По дяволите, да!
– Еми така кажи бе, Лео, кво ми говориш за некви рози и проходи!