практическа полза.
24 януари 1505
Завърших портрета на Мона Лиза. Франческо ди Бартоломео дел Джокондо
дойде в ателието ми да го вземе и ми плати три пъти повече, отколкото се бяхме
разбрали.
– Лео – каза ми той. – Ти извърши подвиг. Не само си нарисувал жена ми, но си
я накарал да се усмихне.
Не му казах нищо за тръбичката. Нека си мисли, че всичко е плод на
артистичния ми талант.
3 февруари 1505
Мона Лиза явно се е похвалила на приятелките си за бамбуковата пръчица.
Непрекъснато ми звънят жени от цяла Флоренция да ми я поръчват. Някои даже
поръчват по две. Откъде ще намеря толкова пчели, не знам. Джиесемът ми прегря от
обаждания и в един момент блокира, та се наложи да ходя до “Фиренцефон” да ми
дадат ПУК-кода.
Дадоха ми го. Кодът на Да Винчи е четири нули
18 април 1505
Гобленът “Тайната вечеря” е готов. Е, не е от най-добрите ми гоблени. Няма го
яркия колорит, който постигнах в “Скръбни биволи на зазоряване”, няма я
тайнствената игра на светлосенките, с която се прочух в “Куци щъркели в царевичака”,
но и този не е лош. Сложих го в кухнята. Тематиката му все пак е кулинарна, нали?
7 юли 1505
Хамстерът ми по цял ден подскача като обезумял в талаша. Енергия чудо.
Трябва да я оползотворя по някакъв начин. Направих му едно колело и го закрепих за
лявата стена на сандъчето.
Хамстерът сам влезе вътре и започна да го върти настървено. Въртя го с голяма
скорост в продължение на часове. Монтирах в другия край на оста една перка и се
получи чудесен вентилатор, който ме разхлажда в горещите флорентински следобеди.
8 юли 1505
Днес хамстерът въртя колелото 4 часа, без да спре. Направо щях да настина от
вентилатора. Махнах перката на вентилатора и на нейно място сложих кръгла четка за
почистване на обувки. Много ме кефи тая машинка. Само си слагаш обувката под
четката и тя ти я излъсква до блясък. После и тази игра ми писна, свалих четката и
сложих лъжица за разбиване на белтъци. За по-малко от минута тичане по колелото
хамстерът превърна белтъците в съвършено пухкава пяна.
Много съм въодушевен от новото си откритие. Горд съм, че овладях енергията
на мирния хамстер и я впрегнах в услуга на човечеството!
Изтичах до зоомагазина и купих още два хамстера. Направих три колела в
сандъчето и сега от едната страна е вентилатор, от другата страна е четка за почистване
на обувки, а от третата страна – миксер за белтъци. Измислих и име на сандъчето:
полифункционален хамстеров уред с универсално приложение, съкратено
“полихамурунприл”. Звучи като лекарство против заушка, но всеки сложен уред трябва
да има сложно име.
33
15 юли 1505
Един от най-неприятните проблеми, с които се сблъсквам в ежедневието си, е
моментът, в който влетявам в нужника, подгонен от голяма нужда и точно когато
клекна и въздъхна от кеф, поглеждам наляво и виждам, че на пирона не е останало нито
едно парченце вестник.
Изобщо тази система с вестниците е доста несъвършена. Едно, че колкото и да
мачкаш, все си остават твърди и второ – често оставят неприятни петна от печатарско
мастило по задника. А и пиронът, на който висят, е ръждив и при невнимание можеш
да се убодеш, да се заразиш с тетанус и да си отидеш от тоя свят заради едната нужда.
Затова разработих приспособление, изградено върху добре познатата ни
бамбукова тръбичка. Взех бамбукова тръбичка, дълга 15 сантиметра, прекарах през нея
тел и прикрепих двата края на телта към стената на нужника. После нарязах вестника
на ленти, широки 15 сантиметра, снадих ги и ги намотах върху тръбичката, докато се
получи дебело хартиено руло.
Когато човек приключи само трябва да дръпне края на рулото, хартията се
размотава с лекота от тръбичката и е готова за употреба.
Колко просто и колко гениално!
11 август 1505
Антонио ме покани в дискотеката си. Не бях ходил на дискотека от
ученическите си години. Хареса ми. Имаше хубави момичета, пияни, отзивчиви. От
тавана висеше огледалният ми мехур, въртеше се, а Антонио го осветяваше с джобно
фенерче. Момичетата пищяха от кеф. Каква глупост, а какъв страхотен ефект има!
Започвам да си мисля, че глупостта е най-прекия път към сърцата на красивите жени.
Почни да им говориш за звездите, за поезия и философия, и ще получиш в замяна само
отегчени прозявки. Ала когато им покажеш свински мехур, облепен с парченца счупено
огледало, красивите им очички започват да светят от радостна възбуда.