Sladkata: ма не знам кво е
Sladkata: пише нещо на англииски
Линда: какво пише?
Sladkata: нямам латиница на компа
Линда: напиши го на кирилица, ние ще разберем
Sladkata: цондом
Линда: кво????????
Sladkata: малко пакетче и на него пише цондом
Линда: хахааааааааааа
Ceco_Ronaldo: баси тъпата кифла
6varceneger: цондомът, цукло, се слага на цурката, когато те цукат
Линда: цондом! хахаааааааа
хорст фукс: боже, колко мъка има по тоя свят, боже
Sladkata: ужасни сте
Sladkata излезе от чата
Линда: ма верно сте ужасни
Линда: разревахте детето
Линда: що му говорите така?
Ceco_Ronaldo: е мое ли да пита такива простотии
Линда: цецо, детето е на 11 години. откъде да знае?
хорст фукс: а като е на 11 години ко праи в чата в 2 през ноща???
хорст фукс: ай ше им еба майката детска
Линда: квото и да е, не е хубаво да се разплакват деца
Ceco_ronaldo: ти па отде знаеш че се е разревала ма кифло
Ceco_ronaldo: да не я виждаш през монитора
Линда: я не ми дръж такъв тон бе, чикиджия нещастен
хорст фукс: опааа тука стана интересно
Ceco_ronaldo: шти държа къфто тон си искам
Ceco_ronaldo: тва че пишеш тука с некви запетайки не значи че мое да ме
обиждаш
Линда: цецо, не се занимавай с мен. нито си ми на годините, нито си ми на
акъла, ясно ли ти е?
Ceco_ronaldo: и не знам кой е чикиджия щото по тва време нормалните жени ги
ебът мъжете им а не седът в чата кат некви кукувици
Линда: момченце, мери си приказките!
Levski_ultras: мъри е голем
Галилей: и все пак тя се върти
Галилей излезе от чата
43
Литни на крилете на цикъла си!
23 април 1595
Днес имам рожден ден. Навършвам 31 години и по този случай купих две
шишета уиски да почерпя колегите в офиса.
Още от сутринта усетих, че нещо не е наред. Първо – кафето до офиса не
работеше, та се наложи да обикалям половин Лондон за пластмасови чашки. Разгеле –
накрая намерих…
Влизам в офиса – гледам шефа мрачен, намусен. Какво става тука бе? – питам
го. “Шпорите” да не би да са паднали?
Шефът е от “Тотнъм” и като паднат, три дни ходи като пребит.
Налях му едно уиски, така и така казвам, имам рожден ден, а той става още по-
мрачен.
– Хепи бърдей ту ю, Уилям – казва ми шефът, – но имам една лоша новина за
теб. Джил ми разказа всичко. Уволнен си.
– Е, хубава работа. Какво толкова се е случило? С Джил сме просто приятели.
– Приятели ли? – изкрещя шефът. – Всичките ти приятели ли забременяват от
теб? Та тя е само на 16 години.
Стоях като гръмнат. Джил – бременна! Не е възможно, аз винаги съм я пазел...
– Шефе, не съм спал с дъщеря ти. Ако е бременна, не е от мен.
– Ти какво искаш да ми кажеш? Че дъщеря ми е курва, така ли? Събирай си
партакешите и изчезвай!
Оставих си уискито недопито и излязох навън да подишам малко свеж въздух.
Беше ми много кофти. Да ме уволнят баш на рождения ми ден. Мен – най-талантливия
британски копирайтър, авторът на оная велика реклама за дамски превръзки с крилца.
С нея направо избих рибата! Даже взех награда на рекламния фестивал за гениалното
си лого: “Литни на крилете на цикъла си!”
И сега какво? Почвам всичко отначало.
Е, може пък да е за добро. Ценен кадър като мен няма да остане без работа. Ще
се обадя в агенцията на сър Мортимър Спайк.
24 април 1595
Сутринта ми се обади Джил – реве, та се къса. Разбрала, че съм уволнен заради
нея, и се чувствала страшно виновна. Нямало да допусне някакъв си изкуфял старец да
застане на пътя на нашата любов.
– Стига глупости – опитах се да я успокоя аз. – Дай да видим как ще уредим
аборта.
А тя се разрева още по-силно. Нямало да прави никакъв аборт, щяла да задържи
детето, да сме се оженели и някакви такива простотии.
Да се оженя за 16-годишна! Само това ми липсва. Измърморих нещо като: “ще
се чуем по-късно” и затворих телефона. Май съм си докарал голяма беля на главата.
Направих си среща със сър Мортимър Спайк. Спайк е типично юпи – около 40-
годишен, мазен, зализан, с огромно самочувствие. Още от първия ни разговор започна
много да ме хвали, което ме усъмни в почтеността му.
44
– Много съм слушал за вас, мистър Шекспир – каза ми Мортимър Спайк, – вие