Выбрать главу

да помисля как да привличам клиентела в летните месеци.

Карл ми предлага да направя бирфест. Ама бирфестове се правят на открито.

Кой ще се завре в едно мрачно, задушно мазе. Той, Карл, само философства. Не работи

нищо, пие на вересия в кръчмата ми и непрестанно развива разни теории.

Разправя ми, че всяко човешко общество се състои от две основни нива:

икономическа база и обществена надстройка. Икономическата база била начинът на

производството, а обществена надстройка били всички прояви на културата,

образованието, изкуството, религията, философията.

Аз се опитах да възразя и му споделих, че миналата година си направих една

надстройка на вилата, но не бих казал, че стана проява на културата.

Карл обаче твърди, че нищо не разбирам, защото мисленето ми било буржоазно.

Нахално копеле! Не стига, че пие в кръчмата ми, без да плаща нищо, ами ще ме обижда

на буржоа.

25 май 1847

Светът е несправедлив. Някои хора като мен блъскат от сутрин до вечер и едва

свързват двата края, а други като Карл седят, пият на вересия и философстват.

Иначе Карл не е прост човек. Много е чел, от много неща разбира, но е адски

мързелив. Не му се работи и непрекъснато търси философски оправдания за мързела

си.

Доколкото схващам теориите му, той смята, че хора като него са някаква висша

каста, наречена “надстройка”, и те не трябва да работят, а само да ядат, да пият и да

философстват. А всички останали, наречени условно “база” трябва да бачкат, за да

може “надстройката” да си кърка безплатно и да философства. На мен това ми

изглежда несправедливо, но Карл го изразява с едни такива витиевати фрази като

например: “Всеки трябва да се труди според възможностите си, а да получава според

потребностите си”.

Според мен причината за тези теории е, че Карл се е събрал с едни пропаднали

типове, които мислят само за пиене и все нямат пари. И сега се чудят как да извъртят

нещата така, че да създадат едно общество, в което нищо не бачкаш, а вземаш всичко

наготово. Нещо като хотел “ол инклузив”.

Само не разбирам откъде ще се вземат всички тия безплатни неща. Господ ли ще

им ги изсипе? А Карл вика: “Няма Господ, драги ми Фридрих. Религията е опиум за

народа”.

Излиза, че всички ние, дето ходим в неделя на църква, сме някакви наркомани.

Странни теории има тоя Карл.

30 май 1847

Липсата на клиенти ще ме съсипе. Бирата взе да вкисва, а вурстовете се

развалиха и тая сутрин изхвърлих 12 кила първокласни наденички. Толкова много фира

никога не съм имал.

79

А и Карл непрекъснато мрънка. Храната не му харесвала, бирата му била топла...

Като не плащаш, поне си трай. Днеска му вдигнах скандал и му казах, щом като е

недоволен, да си намери друга кръчма.

А той пак почна да теоретизира.

Според него аз съм бил изнервен от многото фира и това било класическа криза

на капитала. А моят капитал идвал от принадената стойност на труда на пролетариата.

Затова аз сам съм си бил виновен, защото съм експлоатирал пролетариата, който

притежавал само труда си.

Възразих му, че и аз се трудя и то яко, а той ми разправя, че аз съм бил от онези

трудещи се, които не създават физически продукт и те всъщност експлоатират чужд

труд.

И така принадената стойност на дадена стока – в случая развалени вурстове и

вкиснала бира се формирала от директно упражнения върху нея труд.

Направо щях да го напсувам.

Но той стана още по-нагъл и ми заяви да не се конфронтирам с него, защото бил

пролетариат, а класовите конфликти не водели до нищо добро.

Вместо да се конфронтирам с него трябвало да го подкрепям, защото аз съм бил

икономическата база, на която той щял да построи обществената надстройка на

революционните си идеи.

Идиот! Поне да си подстриже малко брадата, че постоянно си я топи в бирата.

4 юни 1847

Вече цяла седмица не говоря на Карл. Сърдит съм му. Той обаче вместо да ми се

извини взел, че се оплакал на жена ми.

Казал и, че съм бил изпаднал в социално отчуждение, което било характерно за

загниващите капиталистически общества. Частната ми собственост била резултат от

моя отчужден от обществото труд и съм бил станал жертва на господството на вещните

отношения над субекта на труда.

И затова Карл бил разтревожен за мен. Какво дебелоочие! Защо не се

разтревожи за себе си, та да поразмърда малко дебелия си гъз и да поработи, вместо да

кисне от сутрин до вечер в кръчмата и да живее от принадените ми стойности?