16 юни 1847
Днес Карл мина всякакви граници. Отидох в кръчмата към обяд, а той вече беше
пиян като кирка, беше стъпил на един стол и държеше реч пред неколцина алкохолици:
“Аз винаги съм казвал, че дехуманизацията, експлоатацията и отчуждението на
работниците един от друг се дължат главно на неадекватните решения, на грешките
правени от господстващата икономическа класа. И затова се водят толкова войни.
Защото сегашният загиващ строй използва военната си мощ да създава колонии в
прединдустриалните страни. Тези войни се водят заради търговски грабежи, права
върху суровините и присъединяване на пазари. А законите са създадени само за да
защитават интересите на властващите, а не за трудещата се класа.
И ако искаме да променим обществото и в частност кръчмата на Фридрих, ще
трябва цялостна смяна на икономическата база.
Това може да стане само ако премахнем частната собственост върху средствата
за производство.
Държавното управление, с неговите закони и служители, ще отмре с времето в
хода на промените. Резултатът ще е една нова система на устройване на обществото –
едно комунистическо общество, в което личността отново ще бъде свързана със себе
80
си, в което частната собственост ще бъде премахната, а хората ще започнат да правят
това, за което са най-добре устроени.
В комунистическото общество няма да има престъпност, алкохолизъм, религия,
експлоатация, глад или бедност.
Средствата ще са насочени към производството на неща, които да задоволяват
потребностите на хората, а разпределението ще е според план и индивидуалните
нужди, а не както е в момента от властващите пазарни методи в капиталистическите
общества, където нещата се купуват и ако нямаш пари, не можеш да притежаваш.
Ние, клиентите в кръчмата на Фридрих, сме преки свидетели как капитализмът
умира заради собствените си противоречия, а пролетариатът вече е узрял да извърши
революционна смяна на обществения строй.
Първият етап за налагане на новите обществени отношения ще бъде диктатурата
на пролетариата. После ще последва крайния комунизъм. Тогава държавата ще отмре
защото няма да има повече нужда от полиция, която да защитава групите една от
друга...”
Усетих, че ако не се намеся, тия пияници може да изпотрошат кръчмата ми,
затова извиках полиция.
Само за няколко минути “революционерите” бяха изхвърлени навън с шутове и
диктатурата на пролетариата остана техен неосъществен блян.
Пияниците се разбягаха, а Карл остана на улицата, седнал в една локва и почна
да се смее. Един от полицаите го попита защо се смее, а той му отговори:
“Човечеството, смеейки се, се прощава със своето минало”.
Егати откачалката!
17 юни 1847
Карл взе да ме въвлича в разни неприятни истории. Онзи ден се напил, счупил
някаква витрина и ченгетата го арестували. И като го питали къде работи, той им казал, че ми е съдружник и че аз ще платя витрината. И вчера идват при мен от полицията,
добър ден, казват, вие ли сте Фридрих Енгелс... аз съм, казвам... ами вашият съдружник
е счупил една витрина, трябва да я платите.
Взех да им обяснявам, че нямам съдружник, а те ме питат: познавате ли лицето
Карл Маркс? Познавам го, казвам, пие в кръчмата ми постоянно. Ами той беше при нас
и за да го освободим подписа документ, че е ваш съдружник и сега вие трябва да
платите витрината.
Платих я, къде ще ходя...
Егати неблагодарното същество е тоя Маркс. Не стига, че ми е изпил поне пет
тона бира на вересия, ами сега трябва да плащам и за пиянските му изстъпления.
Освен това почнаха да ме разнасят и по вестниците. Вчера в криминалната
хроника излезе дописка: “Маркс и Енгелс трошат витрини”. Защо свързват името ми с
този идиот? Иди се обяснявай, че не е истина.
Само да ми дойде в кръчмата тоя нещастник. Ще му оскубя брадата косъм по
косъм.
15 август 1847
Карл окончателно се е побъркал. След онази история не се беше появявал два
месеца в кръчмата ми, но днес цъфна във видимо добро настроение, все едно, че нищо
не е било и ми се похвали, че подготвя някакъв Бирфест на комунистическата партия,
на който щял да държи реч. Речта започвала с думите: “Един призрак броди из Европа –
призракът на комунизма”.
81
Попита ме дали имам нещо против да направи комунистическия си бирфест в
моята кръчма. Казах му хич да не си помисля такива простотии, а той ме погледна със
съжаление: