започне някога.
Към три и половина ми звънна Зевс:
– Кво става с репортажа? Пращай го по-бързо, щото съм ти запазил първа
страница. Заглавието ще е “Избухна троянската война”. Все пак войни не се случват
всеки ден.
7
– Виж сега, шефе, слагай нещо друго на първа. Войната още не е започнала.
– Ти луд ли си? – разкрещя ми се Зевс в слушалката. – Хич не ме интересува
дали шибаната война е почнала или не! Искам я на първа страница!
– Ама война няма бе, шефе. Поне засега. Това е истината.
– Да ти еба истината, Омире! Въобще не ми дреме за шибаната истина! Искам
новина за първа страница и 200 реда репортаж. Ако бях пратил Есхил, досега цяла
трагедия щеше да е написал. А ти, вместо да пишеш новини, си бъркаш в дъртия нос и
ми разсъждаваш за истината. “Спартанско ехо” имат два пъти по-висок тираж от
нашия. И знаеш ли защо? Щото не им дреме за истината, затова. Престани да ми
философстваш и сядай да пишеш за избухването на войната.
– Зевсе, аз съм от друго поколение и не мога да лъжа читателите, съжалявам.
Прибирам се в Атина. Прати тука Есхил.
Зевс млъкна отсреща. Явно усети, че е сгафил. Настъпи дълга пауза. След малко
заговори с виновен тон.
– Извинявай, бай Омире, прав си. Не се сърди! Като млад журналист съм се учел
от твоите репортажи. Ама сега времената са други. Конкуренцията е жестока. Ако
нямаме ударно заглавие на първа страница, няма да продадем вестника.
– Знам. Но отказвам да пиша лъжи. Предпочитам да напусна.
– Айде сега, глупости! Щял да напуска. Знаеш колко държа на теб... Добре,
заглавието ще е “Надвисва троянска война”. Иди там, разпитай Ахил и Хектор за какво
се бият, какво очакват, какви са им прогнозите. Искам 200 реда пълни с драматизъм и
напрежение от предстоящата схватка. А защо не се бият тия лайнари?
– Много е горещо. 40 градуса на сянка е.
– Да ги еба у мързеливците. В Атина е 45 градуса! Климатиците в редакцията
едвам насмогват. Ама не се оплакваме, нали?... Айде, бай Омире, нали ще ми пратиш
репортажа до четири и половина?
– Ще се опитам.
– Разчитам на теб. Ти си пич.
И затвори.
Ебати гадната професия съм си избрал. Да си репортер е отвратително. Ама
баща ми е виновен. Да бях станал бизнесмен като съучениците ми! Всичките направиха
големи кинти и нито един не е влязъл в затвора. Е, някои ги застреляха – ама преди
това си поживяха добре.
Както и да е, стига съм разсъждавал! Трябва да напиша нещо, подходящо за
заглавието “Надвисва троянска война”.
Отидох пак при Ахил. Пичът се беше разплул под сянката и пушеше поредната
цигара. Седнах до него и извадих лаптопа. Ахил ме погледна загрижено.
– Бай Миро, къде пак си тръгнал по жегите, бе? Прибери се на сянка да не те
удари някой инсулт. На твойта възраст...
– Кво ми е на възрастта? На 46 години съм.
– Чичо ми баш на 46 години го удари инсулт, да не дава господ...
– Не се ебавай с възрастта ми, Ахо. Кажи сега за какво ще се биете с троянците?
– Еба ли му майката? Аз съм наемник. Не ми пука за кво се бия, важното е да
плащат.
– Е, не може да не знаеш за кво се биеш.
– За пари. За кво друго да се бия?
Млъкнахме. Усещах как се изпотявам. Не беше от жегата. Ахил запали нова
цигара.
– За неква путка се бием, доколкото разбрах. Менелай знаеш ли го? Кмета на
Спарта. Дето в “Спартанско ехо” го пишат “царя на Спарта”?
8
– Знам го.
– Къв цар е тоя, бе? Абсолютен нещастник. Фанал се с някаква курветина –
Елена, дето била “Мис Спарта” и тая му изпила мозъка. Сложил й силикон, купил й
кола, назначил я в общината. И тая тъпа путка, вместо да му е благодарна, се наебала с
някакъв троянски гъзар – Парис. Познаваш ли го?
– Лично не го познавам, ама съм чувал за него. Син е на Приам – кмета на
Троян.
– Да. Ама едно е да си кмет като Менелай, друго е да си син на кмета. Ама де да
знам, може пък да му е голям... Трябва да го пробвам...
– А стига с тия твоите гейски подмятания, де! Пък после медиите ти били
виновни, че те изкарват педераст.
– Ебавам се, бе! Ейййй, човек да не смее да се пошегува пред репортерите!
– Та кво викаш за тая Елена?
– Нищо не викам. Не я познавам, ама войната е заради нея. Заради некаква
миризлива путка, представяш ли си? Ама на мен не ми дреме. Аз кинтите така или
иначе съм си ги взел.
– Кво мислиш за Хектор?
– Хектор е пич. С него бяхме съученици в спортното училище “Олимпийски
надежди”. Аз бях в паралелка “борба,” а той в “лека атлетика”. Ходеше с Андромаха от