Възможно ли е Бог, който е създал толкова съвършени същества, да е създал и
човека?
Къде е грешката в проекта му?
Защо сред цялата тази великолепна хармония от растения и животни се е
появило свирепо двуного същество, чиято цел е да съсипе всичко?
Имам доста въпроси към Господ, но се чудя как да му ги задам.
30 ноември 1858
Ветеринарят най-после прегледа Аманда и установи, че е бременна. Господин
Хамилтън вече ме гледа с известно уважение, но и с подозрение. Чуди се откъде ги
знам тези неща. Аз обаче си мълча и само се усмихвам многозначително. Чарлз нe
издава лесно тайните си.
Когато ветеринарят си тръгна, господин Хамилтън ме повика в кабинета си,
предложи ми пура и забелязах, че в погледа му вече го няма предишното високомерие.
– Мистър Дарвин, аз бих искал да ви се извиня за недоверието, с което дълго
време се отнасях към вашата работа.
– Няма проблем, сър. Свикнал съм на недоверчиво отношение.
– Мислех ви за ексцентричен тип, който се опитва да блесне с фантазиите си, но
се оказа, че съм се лъгал. Затова още веднъж ви моля да ме извините и да приемете като
компенсация намерението ми да ви повиша заплатата с 50 процента, считано от днешна
дата.
– Много ви благодаря, сър. Приемам повишението като оценка за свършената от
мен работа.
– Заедно с това обаче ще се увеличат и отговорностите ви. Всеки понеделник ще
трябва да ме информирате какво говорят животните по мой адрес. Зная, че някои от тях
84
ми се подиграват зад гърба ми, усещам недоброжелателното им отношение и съм
убеден, че ако не взема своевременни мерки в зоопарка може да настъпи анархия. На
вас, мистър Дарвин, се пада честта да предотвратите това, като проведете едно
деликатно вътрешно разузнаване.
– Мистър Хамилтън, боя се, че надценявате възможностите ми. Засега владея
само езика на маймуните, лъвовете и лисиците. Но не бих могъл да знам какво кроят
мечките, пингвините и хипопотама. Езиците им са невъзможни за разгадаване.
– Няма невъзможни неща, мистър Дарвин. Вие сте талантлив човек, сигурен съм,
че ще научите езиците на всички животни. Това е въпрос на време. Освен това ще
бъдете освободен от всички ваши досегашни задължения. Няма вече да храните
костенурките и да ринете лайната на слоновете.
– О, тези задължения никак не ми тежат.
– Въпросът не е дали ви тежат или не. Просто бих искал да насочите цялата си
енергия в разузнаването. Е, мистър Дарвин, чакам първия ви доклад в понеделник.
1 декември 1858
Цял ден обикалях около клетките и слухтях. Не научих нищо особено.
Разговорите на маймуните както винаги се въртяха около вечната тема какво е имало за
обяд и какво ще има за вечеря, лисиците псуваха на майка дъждовното време, защото
не можели да изсъхнат цяла седмица, а лъвицата Аманда бе в радостна тревога от
напредващата си бременност и превъзбудено се хвалеше на тигрицата колко грижовен
е станал Алекс, когато разбрал, че ще става баща. Бях като гръмнат. Не предполагах, че
бебето е от Алекс. Мислех, че е от Джони – все пак Аманда има вече три лъвчета от
него. А Алекс още не е излязъл от пубертета, рано му е за семейство. Вярно, хубав е,
силен е, пенисът му е по-голям от пениса на Джони, но това ли е най-важното?
Тая Аманда се оказа мръсна педофилка. Та Алекс би могъл да й бъде син.
Ето това е една интересна тема, по която трябва да поразсъждавам. Как
животните си избират сексуален партньор? При хората е ясно – мъжете търсят красиви
жени, а жените търсят богати, силни, стабилни мъже, които да им осигурят
спокойствие и пари. Но при животните няма пари.
Как тогава решават с кого да преспят?
2 декември 1858
Продължавам разследванията си в зоопарка. Вече понаучих по няколко израза от
езика на камилите. С дивата свиня Мередит сме вече много близки, говорим си на
всякакви теми, разказваме си вицове. Хипопотамът Денис обаче продължава да мълчи.
Дали не се досеща, че съм агент? Дали не съм разконспириран? Доволен съм от
повишението на заплатата ми, но някак си се чувствам подлец.
Не е ли отвратително да подслушваш беззащитни същества, затворени в клетка?
И какви ще са последствията? Защо продадох душата си на дявола и станах част от една
репресивна система?
И с какви очи ще гледам животните, след като съм доносничил срещу тях?
4 декември 1858
– Е, мистър Дарвин, как върви разузнавателната ви мисия? Научихте ли нещо
любопитно? Какво се говори в зоопарка?