Выбрать главу

интелектуално предизвикателство.

А най-близо до човека и като външен вид, и като мислене са маймуните.

Като обобщих тези наблюдения стигнах до извода, че развитието на

животинския свят е било същото като развитието на цивилизацията – отначало

примитивно, а после все по-модерно.

Според мен първо са се появили рибите, после им е писнало да киснат във

водата и са взели да поизлизат на сушата и така са се появили земноводните. После и на

тях им е писнало да се влачат по земята и от най-будните земноводни са произлезли

птиците. Но да летиш постоянно, е уморително и те захвърлили крилата и отново

заживели на земята като бозайници. После някои бозайници решили да се направят на

по-модерни от колегите си и започнали да ходят на два крака – ето ти ги маймуните.

После обаче нещо се объркало, на маймуните им опадала козината, загубили

веселия си нрав и голяма част от интелекта си и така се появили хората.

Теорията ми е напълно логична, само нямам обяснение за момента, в който нещо

се е объркало и какво точно се объркало, та животните, които толкова векове са се

развивали и превъплъщавали, за да стигнат от риби до маймуни, изведнъж са

деградирали от маймуни до хора.

Този момент ми се губи.

Предполагам, че е съществувало някакво междинно същество между маймуна и

човек, което е прецакало системата. Ще го нарека “липсващото звено”.

Опитвам се да формулирам и причините за сексуалното привличане между

отделните екземпляри. Защо Аманда преспа с Алекс? Може би в по-младия лъв тя е

видяла един по-перспективен мъжкар, който ще живее по-дълго и съответно ще

осигури на нея и потомството й по-дълготрайна закрила? Може би по-този начин

87

оцеляват по-силните и по-издържливите индивиди и така се получава “естествен

подбор”.

Звучи тъпо, но засега не ми хрумва нищо по-добро.

20 март 1859

Който трупа знание, трупа печал. Днес останах по-дълго до клетката на

глиганите. Мередит ми се видя някак отнесена и меланхолична. Попитах я има ли

някакъв проблем, а тя доверчиво сложи изящната си зурличка на рамото ми и ми

прошепна:

– Няма проблем, Чарли, просто неприятни спомени. Днес се навършват три

години, откакто се разделих с голямата си любов.

– Съжалявам. Починал ли е?

– Не, Чарли, жив и здрав е. И сърцето ми се къса, когато всеки ден виждам как

страстта, която ни свързваше, се е превърнала в студено безразличие.

– Кой е той? Джими? Матю? Франки?

– Не, Чарли. Говоря за мистър Хамилтън.

– Не!

– Да.

– Не е възможно. Искаш да кажеш, че Хамилтън е бил влюбен в една... в една... в

теб, Мередит?

– Беше невероятна любов, Чарли. Любов, която продължи почти две години. Той

ме обсипваше с грижи, специално за мен доставяше първокачествени жълъди от

Ирландия, чешеше ми гръбчето, наричаше ме с най-нежни имена... А сексът ни... сексът

ни беше невероятен, Чарли...

– Не!

– С Хамилтън изпитах най-разтърсващите оргазми в живота си. Правехме го във

всякакви пози, до пълно изтощение.

– Мередит, умът ми не го побира. Как е възможно да правиш секс с човек! Та

това е извращение.

– Това е любов, Чарли. Но какво разбирате вие, хората, от любов... Както и да е.

Преди три години, точно на 20 март, всичко свърши внезапно. Хванах Хамилтън да

прави секс с Франки.

– Не!

– Да.

– С глигана Франки?

– Да, Чарли. С глигана Франки. Беше отвратително. Хамилтън се сконфузи, взе

да ми се извинява, каза ми, че между тях нямало нищо, че искал просто да опита как е с

мъж, ей така от любопитство... Но аз не можах да му простя. Не можах да приема, че

мъжът на моя живот е гей.

– Горкичката. И сега какво?

– Нищо. Живея ден за ден. Не е вярно, че времето лекува, Чарли. Има рани,

които не зарастват.

21 март 1859

Не знам какво да правя. Ако Хамилтън разбере, че знам за историята му с

Мередит и Франки, ще ме уволни. А ако животните разберат, че ги подслушвам, ще ме

намразят. Затворил съм се в себе си, не говоря с никого, мразя се.

Седнах да опиша теорията си за животинското развитие. Нарекох я “Произход

на видовете”. Предполагам, че тази теория ще ме скара и с Църквата, но вече имам

толкова много врагове, че един повече няма да ми натежи.

88

Обаче тезата ми за естествения подбор издиша. Любовната история между

Мередит и Хамилтън я разби на пух и прах. Причините за сексуалното привличане

очевидно са други и аз не ги разбирам. Какъв естествен подбор, какви пет лева? Нима е