естествено една млада, темпераментна, сексапилна дива свиня да избере за свой
партньор застаряващ очилат екстремно тъп директор на зоопарк?
2 април 1859
Съсипан съм. Всичко свърши. Винаги съм подозирал, че проблемите ми ще
дойдат от този мерзавец хипопотама Денис и това се случи.
Днес тъкмо правех традиционната си сутрешна обиколка около клетките и
разменях обичайните, неангажиращи приказки за времето и вчерашните мачове, когато
стигнах до камилите. Бяха омърлушени, изгладнели и не особено словоохотливи.
Поздравих ги учтиво, попитах ги как са и в този момент хипопотамът изрева:
– Не говорете с тоя мръсник! Той е подлога на Очилатия! Назначен е да ни
подслушва и да му докладва какво си говорим. Този гнусен доносник е казал на
Хамилтън как го наричате и затова ви спряха храната.
Вцепених се. Нямах представа откъде Денис е разбрал за мисията ми. В този миг
камилата Уесли се доближи бавно до оградата и изплю тлъста зелена храчка в лицето
ми.
Разплаках се и хукнах към кабинета на Хамилтън. Нахълтах вътре разярен, а той
ме погледна с тъпия си безразличен поглед и ме попита:
– Някакъв проблем ли имате, Дарвин?
– Дали имам проблем? Дали аз имам проблем?
– Какво се е случило с вас? Изглеждате ужасно. Напуснете кабинета ми защото
от вас се стича някаква гадост и ще съсипете килима ми.
Камилските лиги се стичаха от лицето ми и падаха тържествено на пода.
– Повече няма да ме видите, Хамилтън. Изтърпях цялото унижение да бъда
разконспириран пред всички животни. Но преди да си тръгна искам да ви кажа, че знам
всичко за вашия любовен триъгълник с дивите свине. Никога няма да ви простя, че
разбихте сърцето на Мередит.
Обърнах се и си тръгнах. Зад мен остана една тъжна локвичка слюнка, събрала в
себе си цялото камилско огорчение от предателството.
25 ноември 1859
Издадох теорията си за произхода на видовете. Целият тираж се продаде за един
ден. Когато си в конфликт с Църквата, книгите ти винаги се харчат, дори да са пълна
глупост.
Хората говорят за мен, поздравяват ме по улиците, но някак не мога да се
зарадвам на славата си.
Откакто напуснах зоопарка, животът ми изглежда пуст и безсмислен. Загубих
усмивката си, страдам от безсъние, а когато все пак успея да заспя, сънувам Мередит и
Уинстън и Аманда и Денис и Луиз, които се взират в мен, а в очите им се чете
обвинението: “Защо ни предадохте, мистър Дарвин”?
И всеки път, когато се погледна в огледалото, сякаш виждам върху лицето си
храчката на позора.
Вече никога няма да бъда щастлив.
Може би е най-добре да се върна на село. При чичо ми и при бръмбарите. Те все
още не знаят, че съм доносник.
89
Дневникът на младия Мичурин
10 юли 1863
Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега
няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.
23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се
отчайвам. Всяко начало е трудно.
Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с
червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било
много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за
риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.
1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е
сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата...
Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.
13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му –
козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя,
че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.
14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една
овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов
твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да
осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам.
Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.
11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му