казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките
светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.
20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похмали, че усилията му дали плод. Щом видело червената
лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена
лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата си купи нови рибки.
26 септември 1863
90
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено
око, значи съм на прав път.
14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на
електричеството върху балираното сено.
1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на
бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден
тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като
Саша.
2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил.
От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.
4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има
предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на
ламарина. Къде съм сбъркал?
23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и
го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”,
въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.
8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия
буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят
от клепналите му уши.
11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно
съм на прав път.
Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е
непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?
91
Когато нямаше джиесеми
11 януари 1875
Вече ми писна от тая липса на комуникации. Ваканцията на Марая свърши, тя се
върна в Харвард и контактите ми с нея са почти невъзможни. Вярно е, че всеки ден,
след като й приключат лекциите, тя се отбива в морз-клуба и си говорим час-два по
морза, но от това ужасно писукане постоянно ме боли глава. Две къси, къса-дълга-две
къси, три дълги, три къси-дълга, къса, дълга-къса-две дълги, три дълги, къса-къса-
дълга, казва ми тя. Две къси, къса-дълга-две къси, три дълги, три къси-дълга, къса,
дълга-къса-две дълги, три дълги, къса-къса-дълга, дълга, три дълги, три дълги,
отвръщам й аз.
Никаква романтика. Никакъв полет на чувствата в противното писукане на
телеграфа.
С писма също е досадно. Докато стигне писмото ми до нея, па докато тя ми
отговори, семестърът свършва.
А искам да чувам гласа й, да усещам вълнението й, да долавям смущението й,
докато си говорим за любов. Искам да престанем да чукаме къси и дълги по телеграфа
и да изразяваме чувствата си като някакви малоумни писукащи пъдпъдъци.
13 януари 1875
С асистента ми Томас Уотсън започнах експерименти по проект, който съм
озаглавил “Пренасяне на глас на разстояние”. Правя опити да консервирам собствения
си глас. Взех един празен буркан, изпях в него “Джингъл белс” и затворих буркана.
Сега песничката е вътре и би трябвало като отворя буркана да чуя собствения си глас.
Подържах буркана затворен около час и трепетно го отворих. Не се чу никакъв звук.
Къде ли се е дянала проклетата песен? А може би бурканът е счупен и тя е изтекла през
някоя от пукнатините. Огледах го от всички страни, изглеждаше здрав.
– Знаете ли, сър – обади се Уотсън. – Подозирам, че песента може да се е
развалила и затова да не я чуваме.
– Как така ще се развали?
– Когато майка ми консервира чушки, тя вари бурканите, за да не се развалят
чушките. А вие не сварихте вашия глас и е твърде вероятно той да се е развалил в
буркана. Макар че, ако беше така, щеше да има лоша миризма, пък то нищо няма –
нито глас, нито мирис...
Опитахме отново, като този път изварихме буркана със затворения ми глас.