После го отворихме, но пак нямаше нищо. Може би високата температура убива
човешкия глас.
17 януари 1875
Очевидно методът на консервирането няма да се увенчае с успех, затова
насочихме усилията си в друга посока. Идеята ми е да използваме ефекта на ехото.
Всички знаят как в планината скалите връщат гласа ни и го мултиплицират, докато
затихне съвсем.
Значи, ако намеря скала, гледаща към Харвард и викна достатъчно силно срещу
нея, Марая ще чуе след известно време отразения ми глас.
92
Но дори да предположим, че има такава скала, някъде между Бостън и Харвард,
как ще викна толкова силно, че гласът ми да премине това разстояние. Пък и тия викове
ще убият романтиката. Любовта не бива да крещи, тя трябва да шепне.
6 февруари 1875
Струва ми се, че Марая започва да охладнява към мен. Чукаме си по морза всеки
ден, но усещам, че нещата не са както преди. Сякаш гледа да отбие номера. Днес
съобщението й гласеше: “много съм уморена, затова ти пращам 268 къси и 315 дълги, а
ти си ги подреди, както искаш”. Стана ми адски тъпо. Нямам си друга работа, та ще й
подреждам късите и дългите. Освен това с тия 268 къси и 315 дълги може да
съществуват милиони комбинации. С тях можеш да се обясниш в любов, а можеш и да
напсуваш някого. Как да го тълкувам това?
Най-вероятно го е направила от мързел. А появи ли се мързел в една връзка, тя е
обречена. Трябва да побързам с изобретяването на апарата, преди да е станало твърде
късно.
14 февруари 1875
Ето, днес е свети Валентин, а няма как да кажа на Марая колко много я обичам.
Всичките ми експерименти се провалят. Сега пробвам с едни метални фунии.
Забелязах, че фуниите усилват гласа и му придават силно кънтене.
По цял ден бучим двамата с Уотсън във фуниите и пробваме как се чува най-
добре. Уотсън говори с тъничък глас, за да пробва как фуниите реагират на
високочестотния регистър. Според мен фуниите никак не реагират, само дето Уотсън
звучи като някакъв мазен педераст.
Проведохме и воден експеримент, защото според някои учени водата е добър
проводник на звука. Напълнихме ваната и се бухнахме вътре с фуниите. Верно, че под
вода се чува добре, ама като говориш, устата ти се пълни с вода, което не само че е
неудобно, ами си е направо опасно. За малко щяхме да се издавим с Томас.
22 февруари 1875
Продължаваме опитите с фуниите. Днес с Томас изпробвахме ефекта “мяу!”
Този ефект се получава, когато дръпнете внезапно някоя котка за опашката.
Дърпате я от единия край, а от другия се чува “мяу”. Големият въпрос е как звукът се
пренася толкова бързо от единия до другия край на котката? Какво го провежда? За да
установя причината, направих дисекция на котката. А вътре – едни черва, едни
кървища, едни чудесии... Нищо не разбрах и изхвърлих трупа. Добро коте беше, ама
падна в жертва на техническия прогрес. Върнахме се към опитите с фуниите.
26 февруари 1875
Получих странно съобщение по морза от Марая: “Микрщили Яаолекщсандър,
вухтпржезал, гагалотренз, краболинц, винооооу, багудме псала”
Отговорих: “ и аз те обичам”. А след малко тя ми отвърна: “богурт, цезал,
аяхолу”.
27 февруари 1875
Днешното съобщение е по-ясно и донякъде обяснява вчерашното: “Мили
Александър, вчера една приятелка имаше рожден ден и се понапихме. И като изпихме
две бутилки вино, внезапно ми домъчня за теб и отидох в морз-клуба, да ти напиша
колко много ми липсваш. Не помня какво съм ти написала, но получих от теб някаква
безсмислица. Не ме ли обичаш вече?”
93
Отговорих й: “богурт, цезал, аяхолу”.
4 март 1875
На прав път сме. Вързахме медна тел за двете фунии и я опънахме. Сега като
говориш в едната фуния, звукът се предава по медната тел и се чува в другата фуния.
Металът кънти. За съжаление успяваме да пренесем звук само на разстояние до 2
метра. Ако телта е по-дълга, звукът се губи.
6 март 1875
Хрумна ми нова идея. Да пробваме пренос на звуци чрез електрически импулси.
Електричеството така и така си върви по жиците без проблеми, защо да не пренесе
някой и друг звук? Вързах медната жица към електропровода и взех фунията, за да
кажа нещо. После не помня какво е станало.
Когато се свестих, лежах на пода, а Томас ме питаше дали съм добре. Не можах
да му отговоря, защото от токовия удар пломбите ми се бяха заварили. Томас обаче се
оказа съобразителен, взе чук и длето и ми разкова зъбите. Зарекох се да не правя вече