никакви опити с електричество.
7 март 1875
Марая не ми е чукала по морза от десет дни. Студенината й ме влудява. Обидена
ли е? Писнало ли й е от мен? Или отново е пияна? Няма как да знам. Аз съм в Бостън,
тя – в Харвард. Липсата на комуникация ражда съмнения. А съмненията водят до
депресии.
9 март 1875
С Томас продължаваме опитите с фуниите и медната тел и установихме, че
някои звуци са по-проводими от други звуци. Най-добре се чува, като викаш: “хой,
хой”.
Утре ще пробваме дали номерът ще стане, ако сме в различни стаи.
10 март 1875
Днес е големият ден.Станахме рано, изпихме си набързо чая и започнахме да
подреждаме нещата за експеримента. Поставихме едната фуния в едната стая, а другата
фуния в другата стая. Прекарахме телта под вратите и аз трепетно се надвесих над
фунията и казах ясно: “Хой, хой, господин Уотсън, елате при мен, нужен сте ми”.
Само след няколко секунди Уотсън отвори вратата на стаята и попита:
– Вие ли пръднахте, сър?
– Чухте ли ме?
– Чух някакво изпращяване. Като дълго стаявана пръдня.
– Уотсън, не съм пръднал, но според мен това е знак, че машината ни работи. Я
идете пак в другата стая и кажете нещо във фунията!
Уотсън излезе и затвори вратата, а аз стоях пред фунията, гризях нервно ноктите
си и чаках.
След малко от фунията се разнесе звук. Пръдлив наистина, но звук! Това е
гениално.
Това обаче не решава проблема ми с Марая. Дори апаратът ми да може да
пренася звуци от Бостън до Харвард и обратно, не виждам никакъв смисъл да си
пърдим по него. Това ще убие романтиката.
11 март 1875
94
Реших да демонстрирам изобретението си на кмета. Опънах медна тел от дома
ми до кметството. Занесох една фуния на кмета, поднесох му я тържествено и му
обясних, че съм изобретил уред, чрез който кметът ще може да говори с всеки човек в
града, без да излиза от кабинета си. Кметът беше заинтригуван и попита как работи
апаратът ми.
Аз му казах да почака малко, докато се прибера у нас и оттам ще му се обадя.
Прибрах се, застанах до моята фуния и казах: “Хой, хой, господин кмете, говори
Александър Бел. Желая ви успешна работа”.
Никакъв отговор.
Опитах пак: “Хой, хой, господин кмете, чуваме ли се?”
Никакъв отговор.
Отправих към петдесетина послания до кметството и тъкмо се бях отчаял, когато
в дома ми връхлетя самият кмет, почервенял от ярост:
– Ти няма ли да престанеш да ми пърдиш в тая фуния, бе? Спри да ми се
обаждаш, щото много като тебе вече плакаха.
Идиот! Кметовете нищо не разбират от техника.
15 март 1875
Получих писмо от Марая.
“Скъпи Алекс, това е последното ми писмо до теб. В живота ми се появи друг
мъж. Запознах се с него в морз-клуба. Очарователен е. Чука по 70 знака в минута.
Покани ме на вечеря и беше толкова мил и забавен, че на сутринта се събудих в леглото
му.
Прости ми скъпи, но още когато заминах за Харвард, знаех, че любовта ни е
обречена. Очи, които не се виждат, се забравят. Гласове, които не се чуват, отшумяват.
Забрави за мен. Желая ти щастие.”
Каква мръсница! Аз се блъскам от сутрин до вечер, за да измисля начин да си
говорим от разстояние, сглобявам фунии, опъвам жици, коля котки, гълтам вода във
ваната, удря ме ток, а тя си ляга с първия срещнат морзаджия.
Не заслужаваш таланта ми, малка кучко. Някой ден аз все пак ще успея да
направя апарат за пренасяне на гласове и чрез него ще си говоря с всички красиви
пички на планетата. С всички, освен с теб!
95
Руски стандарт
6 Август 1894
Тия дни е слабичко. Винаги е така в началото на сезона. Оборотът ми от вчера е
само 43 рубли. Като изплатя евентуалните печалби, ще ми остане колкото за шише
водка.
Добре, че е Пушкин. Той е абсолютен маниак. Залага и на най-тъпите мачове. И
винаги играе нестандартно. Днес дойде и заложи 10 рубли на контролата Селта-
Валенсия. Коефициента за победа на Селта е 1:54, а за Валенсия 1:1.1
Познавам букмейкъри, които биха му взели парите, без да им мигне окото, но на
мен ми е тъпо да забогатявам от невежеството на клиентите си, затова деликатно го
предупредих:
– Ще се прецакате, Александър Сергеевич. Селта са много слаби. Нямат никакъв
шанс срещу Валенсия.
– Не ги разбираш залаганията, Менделеев – отвръща той. – Големите печалби
винаги идват от слаби отбори, дето всички ги подценяват. Топка е, върти се – всичко е