рубли бутилката.
Снощи даже се понапиха и Достоевски вика на помощницата ми:
– Настася Филиповна, аз ще ви увековеча в някой мой роман.
97
– Какво ще ме направите?
– Ще ви увековеча.
– Ах, колко нестандартно. Никога не са ме увековечавали. Ама нали няма да ме
боли? Как ще го направите?
– Ами ще кръстя главната героиня на ваше име.
– Колко забавно! И как ще се казва романът?
В тоя момент Пушкин се надигна от масата и изрева:
– “Идиот” ще се казва. Щото Достоевски не е никакъв писател, той е пълен
идиот.
А Достоевски се хили.
– Вие, Александър Сергеевич, сте интересен човек. Завиждате ми, затова ме
обиждате.
– За какво да ви завиждам?
– Ами затова, че хващам повечето мачове, а вие един резултат не сте познали.
Нищо не отбирате от футбол.
– А за какво ми е да отбирам от футбол? Аз съм поет.
– Какъв поет сте, щом не отбирате от футбол? Нямате никаква интуиция,
никакво чувство за реализъм. Само кухи фрази и претенции.
– Вие наистина сте идиот, Фьодор Михайлович. Пишете за идиоти и сте същия
като тях.
– Някой да ми е виждал шинела? – намеси се Гогол. – Боя се, че са ми го
откраднали, а без шинел как ще изкарам зимата?
– Дмитрий Иванович, колко е коефициентът за Арсенал срещу Портсмут? –
обади се и кроткият Чехов.
А Настася Филиповна продължи да се върти около масата на писателите и да
подклажда страстите им с огромните си гърди.
Пушкин заби нос в салфетката и взе да драска нещо върху нея. След малко се
изправи и патетично извика:
– Настася Филиповна, написах стихотворение за вас. Слушайте:
Я помню чудное мгновение,
Передо мной явилась ты
Как мимолетное видение
Как гений чистой красоты!
– Каква простотия! – каза Достоевски. – Питам се дали помните чудното
мгновение, когато заложихте 50 рубли на Милан срещу Ливърпул и след това две
седмици ходихте гладен като куче?
– Господа, трябва да ви съобщя пренеприятна новина – каза Гогол. – В града
пристига ревизор.
1 октомври 1894
Ревизорът се оказа много неприятен човек. Две седмици вися в пункта ми и ме
разпитва – какви са тия съкращения, какво е това H2O, какво е това C2H5OH. Излъгах
го, че това са химически формули, и че така записвам резултатите от експериментите
си. Големи притеснения брах.
Даже в един момент за малко щях да се издам.
Намери той листчето на Чехов, на което пишеше As5 и внезапно ме попита:
– А какво е As, Дмитрий Иванович?
– Арсен.
– Арсен Венгер?
Почувствах как се изпотявам. Тая лисица май се досещаше нещо.
98
– Не, Иван Александрович, не е Арсен Венгер. Това е химическият елемент
арсен. От него се приготвят отрови.
В крайна сметка се отървах. Ревизорът две седмици яде и пи за моя сметка,
преспа с Настася Филиповна и вчера най-после си замина.
9 октомври 1894
Писателите се запиляха някъде. Гогол бил болен, Пушкин се запил от любовна
мъка, а Достоевски се криел, защото дължал пари на комар. Само Чехов се мерна преди
два дни и ми спомена, че пишел пиеса, която щяла да се казва “Чайка”.
Много тъпи заглавия измислят нашите писатели. Как ще привлечеш театралните
зрители с такова загубено заглавие?
11 октомври 1894
Днес Достоевски пристигна много въодушевен и от вратата ми вика:
– Дмитрий Иванич, измислих ти име за водката. Ще я кръстим “Руски стандарт”.
Хем патриотично, хем модерно.
– А вие, Фьодор Михайлович, вместо да мислите име за водката, да бяхте
написали някой роман – заяде го Пушкин и двамата пак почнаха да се разправят.
После Достоевски сложи 10 рубли на Ливърпул срещу Евертън, а Пушкин само
за да му прави напук сложи 20 рубли на Евертън срещу Ливърпул. Това, поетите,
наистина са щури хора.
14 октомври 1894
Настася Филиповна имаше рожден ден и ме покани на вечеря на свещи. Много
ясно, че ще е на свещи, ние електричество нямаме. Беше сготвила борш и блини – да си
оближеш пръстите.
Хапнахме, пийнахме от моята водка и аз неволно забучих поглед в огромните й
гърди.
– Настася Филиповна, какво хубаво момиче сте, а гниете при мен в това
загубено село. Не е ли време вече да се омъжите?
– Брак ли ми предлагате, Дмитрий Иванович?
– Не аз, но около вас има толкова много мъже, които ви обожават. Талантливи
писатели.
– Оставете ги тези пияници, Дмитрий Иванович. Това не са мъже за семейство.
Изкарат 5 рубли и веднага ги пръскат за водка и комар. Писателите са хора, които
обичат само себе си... А на мен ми харесват мъже като вас, Дмитрий Иванович.