Сериозни, мъжествени, със стабилни доходи. Защо не се ожените за мен?
Не бях подготвен за такъв внезапен обрат в разговора и взех да мрънкам.
– Вижте... Настася Филиповна... аз... разбира се ви харесвам... дори много ви
харесвам... но съм се посветил на науката... и затова смятам, че е по-добре да остана
ерген.
– Че с какво ще попреча аз на вашата наука? Всичко ще си е както сега – ще ви
готвя, ще се грижа за вас, ще помагам в пункта, ще гледам децата ви.
– Не, не... деца – не... Дума да не става... Представете си как съм на крачка от
великото си откритие и изведнъж някакви хлапета да се разпищят около мен, целите в
сополи...
– Ама нали аз ще се грижа за тях. Хайде, Дмитрий Иванич, помислете си пак –
какво лошо виждате в семейния живот?
99
И още преди да довърши изречението си Настася Филиповна седна в скута ми и
започна да ми се натиска. Изпитата водка в комбинация с фантастичните й гърди бяха
нещо, което не можех да преборя със силата на убежденията си.
Изкарахме страхотна нощ.
17 декември 1894
Каква беля си докарах с тая Настася Филиповна! Забременяла е и настоява да се
оженя за нея. Това означава край на научната ми кариера.
А и как да вдигам сватба точно сега, когато нямам почти никакви приходи.
Шампионската лига продължава чак през февруари, повечето първенства също са в
зимна ваканция, само в Премиършип играят по някой и друг мач, колкото да не умра от
глад. Егати каръка съм!
Казах на Настася Филиповна, че категорично отказвам да бъда намесван в
нейната бременност, а тя се разплака, грабна едно шише водка и изчезна в мразовитата
нощ.
18 декември 1894
Разказах на приятелите си за моите проблеми и те много се развълнуваха.
– Постъпили сте некоректно, Дмитрий Иванич – каза Достоевски. – Трябвало е
да се ожените за нея. Красотата ще спаси света.
– Лесно ви е да говорите – казах аз. – Като сте толкова отворен, защо вие не се
оженихте за нея? Сваляхте я, говорихте й за романи, ама нищо не направихте.
– Не мога да се женя за всяка моя муза, Дмитрий Иванич. Аз съм женен за
литературата.
– Да ви еба литературата, Фьодор Михайлович – емна го Пушкин. – Това вашето
никаква литература не е. Пишете само гадости.
– Антон Павлович, как мина премиерата на “Чайка”? – опита се да смени темата
Гогол.
– Зле, Николай Василиевич. За нещастие пиесата ми попадна в ръцете на
некадърен режисьор – някой си Станиславски. Пълен тъпанар, без всякакво чувство за
хумор. Осра текста ми по най-безобразен начин. Излизат актьорите с мрачни лица,
пъшкат, въздишат, охкат, сякаш са ги нажилили ливански пчели. Едно такова тягостно
настроение. А пиесата ми е комедия. И съм написал с големи букви под заглавието ко-
ме-ди-я!
– Това, режисьорите, са тъпи копелета, Антон Павлович – каза Гогол. – Не си
заслужава да се пишат пиеси.
– Аз отивам да застрелям Дантес – викна Пушкин и хукна навън.
Достоевски си поръча още една водка и сложи 15 рубли на “Тотнъм” срещу
“Манчестър Сити”.
1 януари 1895
Станаха вече две седмици откак Настася Филиповна избяга от мен. Тревожа се
за нея – къде ли е отишла. Тя никого си няма. Дано да се е хванала някъде на работа.
Вечер сядам върху печката, пия водка и си представям гърдите й. Дали не
сторих грях, като отказах да се оженя за нея?
23 януари 1895
Настася Филиповна се появи!
– Дойдох – вика – Дмитрий Иванович – да ви представя моя годеник.
100
И ми води оня ревизор, моля ви се. Оня същия мушморок, дето ми извади
душата преди няколко месеца.
Аз обаче се направих, че уж съм доволен – Настася Филиповна все пак е
намерила баща за детето си, намерила е на кого да готви, намерила е кой да стиска
прекрасните й гърди.
Седнахме на масата, налях на двамата годеници по една водка, а Настася
Филиповна ме гледа и очите й греят от щастие
– Много съм ви благодарна за всичко, Дмитрий Иванович. За това, че ме взехте
на работа, че се грижихте за мен и че ме подкрепихте в труден момент.
Усетих я, че нещо се занася, ама не можех да разбера накъде бие.
– И понеже съм ви много задължена, аз реших да ви се отблагодаря. Разказах на
ревизора всичко за вашия бизнес.
– Моля?
– Ами да. Разказах му колко сте остроумен и какви кодови имена сте измислили
на отборите. Обясних му, че Mn не е манган, а е “Милан”, че Li не е литий, а
“Ливърпул”, че Fe не е желязо, а “Фейенорд”, C не е въглерод, а “Челси”, N не е азот, а