“Нотингам” и че C02 не е формулата на въглеродния двуокис, а означава, че някой е
заложил две рубли на “Олимпик” срещу “Челси”...
– Поздравявам ви, Дмитрий Иванович – обади се ревизорът. – Системата ви
наистина е гениална. Но както знаете, в Русия гениалността обикновено се наказва с
каторга. Ще отидете за няколко години в Сибир, а пък ние с Настася ще се грижим за
жилището ви. Все пак младоженци сме – трябва ни уютно гнезденце!
Седях като гръмнат и не можех да повярвам, че Настася ме е предала. Настася,
на която подадох ръка, Настася, която толкова години храних, Настася, която запознах
с най-известните руски писатели...
И сега тая кучка стоеше срещу мен, и ми се хилеше с подлите си цици!
В този момент в пункта ми влязоха двама мрачни мъже с черни шинели, хванаха
ме под мишниците и ме помъкнаха навън. Качиха ме в някаква очукана шейна, теглена
от руска тройка и потеглихме. Зъбите ми тракаха от студ и страх и едва успях да
измърморя
– Накъде ме водите?
Хората с шинелите не отвърнаха.
Виелицата се усили. Вятърът свиреше пронизително в клоните на брезите, а аз
се взирах в светлините на селото, докато ги изгубих от поглед.
101
Виенски кифли
28 февруари 1918
Днес при мен беше госпожа Рихтер и проведохме поредния сеанс. Накарах я да
легне на кушетката и да ми разкаже сънищата си. Господи, какви прасци има тази
жена! Тайно се надявах да каже, че ме е сънувала. Уви, не! Сънувала, че я гони едър
бик само с един рог, ама мноооого голям! Опитах се да извъртя нещата в моя полза и да
я убедя, че големият рог е символ на мъжкия член. Попитах я дали не свързва бика с
някой неин познат, а тя ме нарече “мръсник”. Закани се, че няма да стъпи повече при
мен!
11 март 1918
Днес не дойде никой, затова се отдадох на теоретична работа. Решил съм да
докажа научно, че всички човешки действия са породени от сексуален мерак. Сега
търся научен термин за “мерак”. Все пак обществото е твърде консервативно и едва ли
би приело нещата да му се казват право в очите.
20 март 1918
Нямам много пациенти и по цял ден гледам порно. Като човек, пристрастен към
порното, мога нескромно да заявя, че за мен вече няма тайни в този жанр.
Преди години, когато бях начинаещ еротоман, се захласвах по добре заснетите
порнофилми.
Бях научил наизуст телата на порнозвездите, движенията им, стоновете им.
Държах видеото на стопкадър и си казвах – господи, няма такъв съвършен клитор,
такива божествени устни...
В един момент усетих, че вече знам всичко за тези жени и се отегчих от тях,
сякаш съм ги чукал с години. Филмите започнаха да ми изглеждат твърде нагласени,
героините – твърде напудрени, а оргазмите им – твърде фалшиви.
Започнах да търся аматьорско порно. Заснето със скрити камери в апартаменти,
офиси, подлези, автомобили. Открих красотата на непреднамерения секс.
Непреодолимият чар на риалитито.
После и това вече не ми стигаше и започнах да хвърлям по едно око на по-
извратени неща. Застаряващи секс-тигрици, грозновати домакини, отблъскващи
културистки с огромни клитори.
И след като изгледах хиляди километри порнолента, когато вече бях видял
всичко, у мен се зароди необяснимият копнеж по недоизказаното.
Порното вече не ме възбужда, но се побърквам от вида на половинка от малка
цица, скрита зад леко открехната бяла ризка. От ръба на жартиер. От нечий парфюм,
останал в кабинета ми мигове, след като жената, която го носи, си е тръгнала.
Това е сигурен знак, че вече съм неизлечимо болен.
31 март 1918
Посети ме генералшата Цимер. Генералът напоследък се държал доста хладно с
нея. От пламенен любовник се превърнал в безразличен съквартирант. Всички опити на
съпругата да го прелъсти били безуспешни. “Виси му като магарешка опашка”, изплака
госпожа Цимер.
– Хм, опашка ли казахте? – придадох си замислен вид и се направих, че
записвам нещо в тефтера си. Този генерал е пълен идиот! Да имаш такава жена и да не
102
я употребяваш! Е, прасците й не са толкова хубави като на госпожа Рихтер, но пък
какъв задник вади!
Предложих на генералшата да легне на кушетката, за да й почогна. Без капка
свян тя започна да се съблича и не спря до момента, в който остана чисто гола.
– Хайде, доктор Фройд, помогнете ми! – изстена тя с глас, който би вдигнал и
най-безутешната магарешка опашка.
В този миг аз осъзнах, че съм изправен пред страшен избор – между природата и