науката.
Науката отстъпи.
2 април 1918
Хазайката ми госпожа Бунте пак ми вдигна скандал за наема. Обясних й, че
скоро ще съм прочут учен и ще имам много пари, но тя е непреклонна. Все пак каза, че
можела и да почака, ако съм й направел от “оная магия, дето съм направил на
генералшата”. Явно е подслушвала дъртата вещица.
Притеснявам се обаче дали кушетката ще я издържи – тая свиня тежи над 150
кила.
14 април 1918
Отново писах. Още не съм измислил невинна дума за “мерак”. Колебая се между
“лабудо” и “болидо”. Първото обаче ми звучи като порода маймуни, а второто май че е
някакъв автомобилен термин. Трънлив е пътят на учения!
Седнах да препрочитам любимия си Софокъл. “Едип цар”. Бе, тоя Едип си е ебал
мамата! Много се развълнувах. Като се замисля, майка ми също ставаше… Въпреки, че
беше с мустаци и имаше повече брадавици, отколкото е прилично, трябва да си
призная, че често съм я сънувал гола. Какво ли означава това?
20 април 1918
Херман Роршах ми се обади да пием по бира. Той е младо психиатърче от
клиниката в Мюнстерлинген. Симпатично момче, швейцарче, ама малко гламаво.
Седнахме и той взе да ми разправя за някакви мастилени петна, по които
изследвал психиката на пациентите.
Предупредих го, че психиатърът не е врачка и трябва да се опира на обективни
факти, а не да гадае по разни петна, но той твърди, че методът му е абсолютно научен и
вече дава резултати.
И докато си говорихме, той така се разпали, че бутна бирата си и оля цялата
покривка. Но вместо да се смути, че направихме свинщина в заведението, той още
повече се въодушеви:
– Разгеле, разлях бирата, та да ти демонстрирам метода си. Виж петното на
покривката. На какво ти прилича?
– На какво да ми прилича? Обикновено петно от бира.
– Не, не, вгледай се внимателно. Не забелязваш ли някакви фигури, очертания на
някакви предмети? Или животни?
– Виждам една свиня, която си разля бирата. Това виждам.
– Зигмунд, не ми се подигравай. Говорим за наука. Вгледай се в петното и ми
кажи виждаш ли нещо?
– Не, Херман, нищо не виждам, съжалявам.
Роршах заби поглед в подгизналата покривка и въздъхна:
103
– Аз пък виждам очертанията на женски гърди, на разтворени бедра. И ако
анализираме тези данни, ще стигнем до извода, че чувствам сексуална
неудовлетвореност, защото отдавна не съм спал с жена.
– Роршах, и без да се оливаш е очевидно, че отдавна не си спал с жена. Нервен
си и говориш глупости. Защо просто не си смениш професията? Ти си швейцарец –
прави часовници, отвори банка, гледай крави, прави шоколад. Защо ти е да се мъчиш с
психология, от която нищо не разбираш?
Роршах ми се обиди, плати сметката и си тръгна без да ми каже “довиждане”.
Забелязал съм, че колкото по-некадърен е един човек, толкова е по-докачлив.
25 април 1918
Днес внезапно дойде тая кифла Рихтер. Извини ми се, че се държала грубо с мен
миналия път и каза, че вече ми има пълно доверие, особено след като разбрала как съм
помогнал на генералшата. Значи вече се е похвалила, мръсницата…
“Аз, слава Богу, нямам подобни проблеми”, каза Рихтер, “но ме измъчват
тревожни кошмари и искам да ми ги разтълкувате”.
Поканих я да легне на кушетката и взех тефтера си. Сънят, който ми разказа, бе
твърде красноречив.
“Лежах на железопътни релси в мъглив ден. Изведнъж чух локомотивна свирка.
Към мен с огромна скорост летеше мощен влак. Опитах се да стана от релсите, но не
можех. Разпищях се от ужас, но в мига, в който локомотивът ме докосна, тялото ми се
превърна в дълбок тунел и влакът тържествено влезе в мен. Изпитах огромно
облекчение…”
За мен всичко беше ясно. Но как да й го кажа? Дали няма отново да я обидя и да
се лиша веднъж завинаги от гледката на прекрасните й прасци?
– Ъ-ъ-ъ….доколкото бих могъл да разтълкувам съня ви, госпожо… – запънах се.
– Аз не искам да го тълкувате – прекъсна ме тя. – Искам да ми кажете как да
сънувам такива прекрасни неща всяка нощ.
Усетих, че авторитетът ми ще рухне, ако не дам задоволителен отговор, затова
се опитах да сменя темата. Сетих се за “Едип цар”.
– Госпожо Рихтер, случво ли ви се е да сънувате, че осъществявате интимен
контакт с майка си?
Гледах тъпо ухилен пациентката си, а тя стана и ми удари такъв шамар, че
тефтерът ми изхвръкна през прозореца. Този път мисля, че я загубих завинаги. Егати
комплексарката!
26 април 1918
Госпожа Бунте влезе в стаята ми под предлог, че намерила тефтера ми и искала