да ми го върне.
– Ровила сте в личните ми записки? – креснах й аз възмутен.
– Да, но да си призная нищо не разбрах. Какво е “либидо”, някакво горско
животно ли?
Либидо ли каза? Бинго! Това е думата. Запрегръщах дебелата си хазайка в
пристъп на неудържима радост.
– Ей, Зиги, нека първо легна на кушетката – палаво каза тя.
5 септември 1918
Отново препрочитам “Едип цар”. Дали е изпитвал наслада, когато е обладавал
майка си? И защо, щом чак толкова се разкайва, не си отреже оная работа, ами си
104
избожда очите? Дали пък Едип не е самият Софокъл? И ако е така, не е ли сфинксът
литературна проекция на проклетата Софоклова хазайка?
4 ноември 1918
Роршах пак се обади и ме покани на обяд. Нямаше как да отклоня поканата. Ако
му откажа, ще реши, че се надувам и ще ме разнася из цяла Швейцария, че съм си
повярвал.
Седнахме “При Ирма” и си поръчахме зелева супа и бира. Ей, тоя човек не спря
да се хвали. Обясни ми, че методът му с петната давал невероятни резултати и че
благодарение на него вече бил станал изключително уважаван сред швейцарските си
колеги.
Аз тактично замълчах, но това надуто копеле изведнъж изръси, че можел да ми
“услужи” с метода си и да ми го разкрие, за да го прилагам на пациентите си. Седях
като гръмнат, гледах това самонадеяно швейцарче и не можех да повярвам на ушите си.
– Херман, между мен и теб има една съществена разлика. Аз работя с що-годе
нормални пациенти, а ти работиш с идиоти. А когато работиш с идиоти, можеш да се
повярваш, че всеки метод, който им прилагаш, дава резултат. Истината е, че тези хора
са умствено безпомощни и не могат да се противопоставят на бездарните ти методи. Но
това не е доказателство, че теорията ти работи.
– Разбира се, че работи! – викна Роршах и екзалтирано метна лъжицата си в
супата. Чинията му се обърна и се изля в скута ми. Новият ми панталон целият беше в
парченца зеле и фиде.
– Е, това вече е прекалено! – викнах аз.
– Чакай, чакай, я погледни панталона си и ми кажи какво виждаш? Тия парченца
зеле не ти ли приличат на цици?
Станах рязко, шибнах му един шамар и напуснах ресторанта. Докато вървях към
квартирата си, си мислех колко ниско е паднала нашата наука, щом всеки глупак, който
се олива по ресторантите, вече минава за учен.
27 декември 1918
Пак дойде генералшата. Разрева се още на вратата. Хванала мъжа си на калъп с
коледната елха.
– Беше целият избоден от игличките, но ръмжеше от страст – изхлипа госпожа
Цимер. – А когато брадата му пламна от свещичките, направо изпадна в екстаз. “Какво
правиш, Карл?”, попитах го, а той ми каза, че най-после си намерил гореща партньорка.
И ако се съди по опърлената му брада, май беше прав. Кажете ми, доктор Фройд, аз
студена ли съм? – тъжно попита тя, докато си сваляше роклята.
Установих, че не е.
15 януари 1919
Питам се защо всичките ми пациенти са от женски пол. Ето днес госпожа Рихтер
пак наруши обещанието си и дойде да ми разправя перверзните си сънища. Сънувала,
че е тресавище и в нея затънал цял керван камили. Ах, каква порочна кифла!
20 февруари 1919
Мисля, че се побърквам.
Жените вече не ме възбуждат, възбуждат ме само разказите за фантазиите им.
Не искам да ги чукам, искам да ги слушам.
Стигнах дотам, че преди седмица си взех проститутка и изобщо не я докоснах –
само я накарах да ми говори за секс.
105
Превърнал съм се в пълна откачалка. Сънувам кошмари. Почти всяка нощ в съня
ми се явява идиотът Роршах, който ме гони с огромен супник, за да ме залее.
Може би имам нужда от почивка.
12 март 1919
Хазяйката...порното... наема... генералшата... Едип... либидото...супа... госпожа
Рихтер... супа...виенчанките са тъпи кифли... Роршах... петната... Едип... генералшата...
сънищата... страх ме е... полудявам... полудявам... полудявам...
106