гнида. Ще те докарам до просешка тояга! Ще пусна слух, че си сляп... да видим тогава
кой ще те вземе на работа. Великият репортер Омир е сляп... Нали се сещаш, че имам
влияние да го направя... Нали се сещаш, че ще вярват на мен, а не на теб, путьо с путьо.
Защото аз съм авторитет, а ти си една нула. Един жалък изкуфял репортер пред
пенсия...
10
Усетих, че ми става все по-лошо и прекъснах разговора. Лежах в леглото,
вторачен в една драскотина на тавана.
Бях стар, уморен и безпомощен. А вече и безработен.
На вратата на стаята ми се почука. Отворих. Беше Артемидчето. По халат.
Миришеше на току-що изкъпана. Държеше под мишница “Ахейски новини” и
пак ме гледаше с оня влажен обещаващ поглед.
– Миро, ти си гений! Настръхнах като четох репортажа ти... Какъв език, какъв
стил, какъв драматизъм...
В първия момент си помислих, че ми се подиграва. Но не – тъпата путка ме
гледаше с искрен възторг, на какъвто са способни само журналистките от женските
списания.
– Как може да пишеш толкова разтърсващо – продължи тя. – Как намираш
такива изрази... О, музо, възпей оня гибелен гняв... Това ще стане класика, помни ми
думата.
Имах чувството, че ще повърна. Да те хвалят за нещо, което не си написал, е
много по-гадно, отколкото да те ругаят за нещо, което си написал.
– Дай да сменим темата – казах.
– Ами да я сменим – съгласи се Артемида и развърза колана на халата си.
Отдолу беше напълно гола. Дишаше учестено, а стегнатите й гърди потрепваха
възбудени.
Но аз не можех вече да го вдигна.
11
Последният стриптийз
29 септември 48 пр.Хр.
Днеска ходих при Джиджи да ми вземе малко връхчетата, че пак цъфти тая
мойта загубена коса и ше полудея вече.
А Джиджи ми вика: “Кви са тия глезотии бе, мацко! Цъфтяла й косата! Ми ти
знаеш ли, че на диджей Менхухетеп жена му съвсем е оплешивяла. А ти си седнала
тука да ми подсмърчаш за некви цъфтежи!”
Той Джиджи винаги намира начин да ме успокои. Забелязала съм, че педалите
най-много ме разбират, не знам защо.
Седнах да ме прави и той ми разправя, че вчера при него била жената на Хосам
Гали. Викам:
– Кой е тоя Хосам Гали?
А Джиджи ми вика:
– Как не знаеш кой е Хосам Гали бе, мацко? Беше халфче в Тотнъм, ма го
продадоха в Бирмингам и явно е направил хубава пачка, щото е накупил на жена си
едни версачета, едни долчета и габани, едни фешъни ти казвам – последна серия. Ма
тая жена как може да е толкова проста бе, мацко! Нито “Биг брадър” гледа, нито ходи
на чалга. Даже и списания не чете. Аз съм натрупал тука на масичката секви списания и
хороскопи, а тая простакеса си извади от чантата някаква книжка и взе най-нагло да си
я чете. Горкия Хосам, как ли живее с тоя темерут. Ми ти с тая овца две думи не може да
си кажеш, то няма никви интереси. Оф, мацко да не забравя днеска да звънна на
Преслава, че има рожден ден, слънцето...
Много е начетен тоя Джиджи. Знае рождените дати и зодиите на всичките
фолкпевици. Ма как няма да ги знае, като всичките ходят при него да ги прави. Той е
най-добрият в Кайро, направо не е истински.
И ми вика:
– Оф, мацко, неска от сутринта ми е едно такова нервно. Нали вчера гръмнали
Помпей.
– Кой Помпей, бе, Джиджи?
– Помпей на Емилия бе, мацко. На Емито. Нещо се скарал с Цезар, Цезар го
подгонил, гонил го от Рим дотука, ма не го убил той, ми некви други мутри.
– Ох, Джиджи, тоя Цезар е страшен мъж. Хатшепсут му е духала в кенефа на
една дискотека и той после й купи миникупър.
– Стига бе!
– Да. Още си го кара момичето.
– Ми да взема и аз да му подухам бе, муцка. Аз правя най-хубавите свирки в
Кайро.
– Ох, Джиджи, ще умра от смях с твоите изцепки. Не си истина просто.
– Като казах свирки, та се сетих: как е брат ти?
– Кой от двамата?
– Птолемей.
– Те и двамата се казват Птолемей. Тринайсти или четиринайсти?
– Оф, мацко, отде да му знам номера. Тоя, дето е фараон сега.
– Начи толко ме изнервя тоя, че ше взема да го отровя и аз да стана фараонка
накрая.
– Ми айде де, мацко, пък като станеш фараонка, ше ми дадеш фризьорския в
Хеопсовата пирамида, че ми писна да се вра в тая миризлива дупка.
12
15 октомври 48 пр.Хр.
Хич не се наложи да тровя тъпия си брат, щото Цезар го утрепа. Ох, много искам
да му духам на тоя мъж. Не е истина просто. Днес прочетох в “Кайро нюз”, че ходел
всяка вечер на чалга в “Сфинкс сити”. И мацките много го бройкали, обаче той седял