Выбрать главу

сам в сепарето и бодигардовете му не пускали никоя до него.

Обадих се на Джиджи да го питам кво мисли. И той ми вика: “Мацко, сметай, че

на него му е писнало от тъпи путки. Трябва да го изненадаш с нещо. Шокираш ли един

мъж – сметай, че си го наебала.”

Добре де, ама как да го шокирам? Джиджи ми предлага да действам като

троянски кон – да му подаря един килим. А вътре в килима да съм увита аз.

Тоя Джиджи как ги измисля, не е истина просто. Ама как ще се увия в килим,

моля ти се, нали ще ми се прецака прическата!

16 октомври 48 пр.Хр.

Номера с килима стана! Подготвихме всичко както си трябва, купихме един

хубав килим, увиха ме вътре и им казах да напишат на килима: “дар от царицата на

красотата”. Верно, че бях царица на красотата преди цели четири години, ама Цезар

откъде ще ги знае тия работи..

И някъде към един след полунощ четирима стриптийзьори ме внесоха в “Сфинкс

сити”, увита в килим.

Оставиха килима пред сепарето на Цезар и чувам, че Цезар вика:

– Кви сте вие, бе, педали, я бегайте оттука!

А наште му викат:

– Носим ти подарък от царицата на красотата!

И тоя Цезар пиян ли беше, напушен ли беше, като взе да се хили – хили се към

половин час сигурно. И после вика:

– Е само килим не са ми подарявали, заклевам се! Това да не е некво летящо

килимче, нали тука имате такива работи.

И взе да развива килима, а аз вътре треперя като на първото ми модно ревю. А

Цезар ме гледа и вика:

– Я, тука има неква пичка, бе! Коя си ти бе, кифло?

А аз още повече се разтреперих и му казах:

– Клеопатра съм. Мис Египет ‘51.

Седнах до него и почнахме да се черпим – едни коктейлчета, едни шотове.

Аз бях така, нали, леко притеснена, щото тоя килим яко ме беше разрошил, ма

Цезар ми вика:

– Хич да не ти пука, кукло, ше ти купя 50 гребена, ако искаш.

Прави се на баровец един вид. Ма той си е баровец, де, кво да се прави.

После ме качи на джипа си и ме закара в хотела си. Качихме се на асансьора и

той каза на пиколото: “В президентския апартамент!” Това толкова ме възбуди, че

разкопчах дюкяна му още в асансьора.

17 октомври 48 пр.Хр.

15.30 часа. Фризьорския салон на Джиджи.

АЗ:

Джиджо, мацко, да вземеш да ми оправиш прическата, че Цезар ми я направи на

гъз.

ДЖИДЖИ:

Стига ма! Къде го видя?

13

АЗ:

В “Сфинкса”. Направихме номера с килима.

ДЖИДЖИ:

И той кво?

АЗ:

Ми първо се хили, къв е тоя килим, тва-онова, а после ми вика: “ти коя си бе,

кукло?”

ДЖИДЖИ:

И ти кво?

АЗ:

И аз му викам аз съм Клеопатра, тва-онова...

ДЖИДЖИ:

Каза ли му, че си миска.

АЗ:

Казах му, как няма да му кажа.

ДЖИДЖИ:

И той кво?

АЗ:

Ми некви глупости ми говори – колко бил силен, колко бил богат, нали ги знаеш

мъжете...

ДЖИДЖИ:

И ти кво?

АЗ:

Ми аз си пия там коктейлчето и се правя, че ми е интересно и го гледам в очите

все едно съм неква влюбена, баси.

ДЖИДЖИ:

И той кво?

АЗ:

Ми качи ме на джипа си, ама такъв джип, мацко, не си виждал. Кожен салон,

некви уредби, телевизори, направо се замаях.

ДЖИДЖИ:

А нещо ръка пусна ли ти?

АЗ:

Еми пусна ми още в “Сфинкса”, ма аз неква се правя все едно нема нищо, нали.

Не е да се дърпам, или па да се кикотя, ами си пия, все едно изобщо не ме е барнал.

ДЖИДЖИ:

И той кво?

АЗ:

Ми заведе ме в хотела. В президентския апартамент, представяш ли си?

ДЖИДЖИ:

Стига ма!

АЗ:

Ау, страхотен е, мацко. Насекъде с едни златни работи, с едни кожени мебели,

направо смърт.

ДЖИДЖИ:

И ти кво?

АЗ:

Ми направих му стриптийз.

ДЖИДЖИ:

И той кво?

14

АЗ:

Ми възбуди се.

ДЖИДЖИ:

Изчукахте ли се?

АЗ:

А ти как мислиш?

ДЖИДЖИ:

Мръсница! Как може да се чукаш на първата среща? Голям ли му е?

АЗ:

Еми-и-и-и, кво да ти кажа? Не много.

ДЖИДЖИ:

Оф, ше полудея с тебе. Кво значи “не много”? Колкото тоя дезодорант ли е?

АЗ:

Не. По-малък му е.

ДЖИДЖИ:

Стига ма! Е колко по-малък?

АЗ:

Ми колкото малкия дезодорант.

ДЖИДЖИ:

Ха-хааа, ма тва нищо не е бе, мацко. Ми то не се усеща.

АЗ:

Бе и аз първо така си помислих, като го видях, ама после той като ме развъртя,