сам в сепарето и бодигардовете му не пускали никоя до него.
Обадих се на Джиджи да го питам кво мисли. И той ми вика: “Мацко, сметай, че
на него му е писнало от тъпи путки. Трябва да го изненадаш с нещо. Шокираш ли един
мъж – сметай, че си го наебала.”
Добре де, ама как да го шокирам? Джиджи ми предлага да действам като
троянски кон – да му подаря един килим. А вътре в килима да съм увита аз.
Тоя Джиджи как ги измисля, не е истина просто. Ама как ще се увия в килим,
моля ти се, нали ще ми се прецака прическата!
16 октомври 48 пр.Хр.
Номера с килима стана! Подготвихме всичко както си трябва, купихме един
хубав килим, увиха ме вътре и им казах да напишат на килима: “дар от царицата на
красотата”. Верно, че бях царица на красотата преди цели четири години, ама Цезар
откъде ще ги знае тия работи..
И някъде към един след полунощ четирима стриптийзьори ме внесоха в “Сфинкс
сити”, увита в килим.
Оставиха килима пред сепарето на Цезар и чувам, че Цезар вика:
– Кви сте вие, бе, педали, я бегайте оттука!
А наште му викат:
– Носим ти подарък от царицата на красотата!
И тоя Цезар пиян ли беше, напушен ли беше, като взе да се хили – хили се към
половин час сигурно. И после вика:
– Е само килим не са ми подарявали, заклевам се! Това да не е некво летящо
килимче, нали тука имате такива работи.
И взе да развива килима, а аз вътре треперя като на първото ми модно ревю. А
Цезар ме гледа и вика:
– Я, тука има неква пичка, бе! Коя си ти бе, кифло?
А аз още повече се разтреперих и му казах:
– Клеопатра съм. Мис Египет ‘51.
Седнах до него и почнахме да се черпим – едни коктейлчета, едни шотове.
Аз бях така, нали, леко притеснена, щото тоя килим яко ме беше разрошил, ма
Цезар ми вика:
– Хич да не ти пука, кукло, ше ти купя 50 гребена, ако искаш.
Прави се на баровец един вид. Ма той си е баровец, де, кво да се прави.
После ме качи на джипа си и ме закара в хотела си. Качихме се на асансьора и
той каза на пиколото: “В президентския апартамент!” Това толкова ме възбуди, че
разкопчах дюкяна му още в асансьора.
17 октомври 48 пр.Хр.
15.30 часа. Фризьорския салон на Джиджи.
АЗ:
Джиджо, мацко, да вземеш да ми оправиш прическата, че Цезар ми я направи на
гъз.
ДЖИДЖИ:
Стига ма! Къде го видя?
13
АЗ:
В “Сфинкса”. Направихме номера с килима.
ДЖИДЖИ:
И той кво?
АЗ:
Ми първо се хили, къв е тоя килим, тва-онова, а после ми вика: “ти коя си бе,
кукло?”
ДЖИДЖИ:
И ти кво?
АЗ:
И аз му викам аз съм Клеопатра, тва-онова...
ДЖИДЖИ:
Каза ли му, че си миска.
АЗ:
Казах му, как няма да му кажа.
ДЖИДЖИ:
И той кво?
АЗ:
Ми некви глупости ми говори – колко бил силен, колко бил богат, нали ги знаеш
мъжете...
ДЖИДЖИ:
И ти кво?
АЗ:
Ми аз си пия там коктейлчето и се правя, че ми е интересно и го гледам в очите
все едно съм неква влюбена, баси.
ДЖИДЖИ:
И той кво?
АЗ:
Ми качи ме на джипа си, ама такъв джип, мацко, не си виждал. Кожен салон,
некви уредби, телевизори, направо се замаях.
ДЖИДЖИ:
А нещо ръка пусна ли ти?
АЗ:
Еми пусна ми още в “Сфинкса”, ма аз неква се правя все едно нема нищо, нали.
Не е да се дърпам, или па да се кикотя, ами си пия, все едно изобщо не ме е барнал.
ДЖИДЖИ:
И той кво?
АЗ:
Ми заведе ме в хотела. В президентския апартамент, представяш ли си?
ДЖИДЖИ:
Стига ма!
АЗ:
Ау, страхотен е, мацко. Насекъде с едни златни работи, с едни кожени мебели,
направо смърт.
ДЖИДЖИ:
И ти кво?
АЗ:
Ми направих му стриптийз.
ДЖИДЖИ:
И той кво?
14
АЗ:
Ми възбуди се.
ДЖИДЖИ:
Изчукахте ли се?
АЗ:
А ти как мислиш?
ДЖИДЖИ:
Мръсница! Как може да се чукаш на първата среща? Голям ли му е?
АЗ:
Еми-и-и-и, кво да ти кажа? Не много.
ДЖИДЖИ:
Оф, ше полудея с тебе. Кво значи “не много”? Колкото тоя дезодорант ли е?
АЗ:
Не. По-малък му е.
ДЖИДЖИ:
Стига ма! Е колко по-малък?
АЗ:
Ми колкото малкия дезодорант.
ДЖИДЖИ:
Ха-хааа, ма тва нищо не е бе, мацко. Ми то не се усеща.
АЗ:
Бе и аз първо така си помислих, като го видях, ама после той като ме развъртя,