- Готин е, баща му има много пари, май нещо с жито се занимава, страшен купонджия и си няма гадже. Все се върти покрай оборотни мац-ки, даже разправя наляво-надясно, че е спал с Преслава и Галена, ама не ми се вярва да са му пуснали. Иначе е голямо сладурче. Става за едно кръгче!
Май искаше да ме нареди на градския си приятел, но не се разколебах от офертата за обяд. Пред входа ме чакаше последен модел черен мерцедес. Отворих вратата и ме лъхна тузарски мъжки парфюм.
Цуни-ми-го се беше престарал в облеклото. Имаше толкова камъни по фланелката си, колкото аз нямах в кутийката си за бижута. Косата му беше къса, прилежно загладена с доста брилянтин. По пътя ме оглеждаше старателно, а аз все още бях кисела и не особено разговорчива. Маниерът му беше на типичното мамино синче - не спря да ми обяснява как му е омръзнало да плаща сметките на всички мърши - така в Плевен наричаха пройдохите и от двата пола.
Не че очаквах да ми говори за архитектура или литература, но все пак ниският му хоризонт ме накара мигом да го съжаля. Бил изморен от нощни забавления и си търсел момиче, с което да създаде семейство. Още като ме видял предишната вечер, разбрал, че между нас ще се получи нещо много хубаво и истинско.
Беше ми прекалено лошо още, за да си се представя изтупана в бяла рокля до плевенския кандидат, и продължих да слушам фантасмагориите на посредствения му ум. Когато малко се поосвестих, започнах да ко-кетнича и да му разказвам колко съм разочарована от мъжете и как търся спокойствие. С най-голямо удоволствие бих се устроила и в Плевен, стига да си намеря сносна работа и партньор, който да ме цени и разбира.
Цуни-ми-го едвам дочака да си изсърбам пилешката супа и ме поведе към колата с походка в стил „Великият Гетсби“, която в негово изпълнение мигом го превръщаше в карикатура а ла Митьо Пищова без шкембето. Искал да ми покаже нещо, важно обясни синковецът милионер.
Спряхме пред лъскава кооперация, гордо изпъчила се в самия центъра на града. Качихме се на последния етаж. Имаше само една врата -входът на бъдещия му апартамент. Моето набито око веднага го прецени - около 300 квадрата.
Сладурчето ме погледна с кървясалия си от предишната вечер поглед и ми прошепна:
- Искам ти да го обзаведеш и да бъдеш майка на моите деца!
Не знам от кой евтин романтичен филм, прожектиран в киното на плевенския мол, бе попил бутафорната фраза, но ми дрънна на тотално менте, произнасяно поне десет пъти на различни заблудени моми. Май още бях прекалено пияна или този вече си правеше много сериозен майтап с мен. Помолих го да ме закара при моята приятелка, а по пътя получих есемес от близък приятел. В Плевен новините се разпространяват още преди да се случили - Цуни-ми-го вече ме е минал според местните клюкарски агенции, чийто обхват беше стигнал чак до София, преди аз да успея да стигна до тоалетната.
Нямах търпение да се прибера и да разбера подробности около клюката.
- Ти знаеш ли защо му викат Цуни-ми-го на твоя хубавец? - попита ме мацката, когато се пльоснах на канапето, отегчена от срещата си с фалшивия герой. - Обича да целува, ама не момичета.
Смръщих вежди и отвърнах, че шегите за днес ми идват в повече.
Легендата за този плевенски мачо била, че свалял жената на не когото трябва и после му се наложило да духа на мъжа й за извинение. Не знам дали от погълнатото снощи количество алкохол, или от този пошъл слух, но рязко ми се повдигна.
Побързах да си оправя багажа и след час вече пътувах за София. Исках да се отърся от проблемите, а като че ли се насадих на нов, и то със силно провинциален вкус.
На следващата сутрин прочетох в криминалните хроники: „Колата на плевенския бизнесмен Цуни-ми-го изгоря.“ Това било много популярен начин за извънсъдебно разчистване на сметки в оня край. Местен льольо ти изсипва една туба бензин на капака на колата и драсва клечката срещу не повече от двеста лева. Замалко не изгоряло жилището на Цуни-ми-го, в което той чертаеше планове да сменям пълните памперси на децата му и да пълня чушки в изисканата кухня. В спалнята му пък били намерени камъни с горящи парцали.
А дали клюката, че Цуни-ми-го е новото ми гадже, не беше стигнала до бившия ми? Тази мисъл пробегна в главата ми, но бързо беше изместена от по-важната - кой да е новият ми спонсор.
Глава VII
Любов с Тони Клюна
Спечелих конкурс с китно име в родния си град, който се намираше в Розовата долина. Аз, нелепо ухилена и още по-нелепо облечена, с венец от рози, лъснах по местната кабелна телевизия и вестник. Някой в редакцията на един от що-годе тиражните всекидневници нямал с какво да си запълни страницата и снимката ми обиколи България. Така ме забелязал, който трябва, и след седмица вече имах покана да се снимам в календар за кафе на зърна. По зърна. Хонорарът се равняваше на сума, която дотогава не бях виждала накуп. Дори не се замислих.