Още на тази първа среща Антон Милтенов-Клюна беше много откровен с мен. Каза ми, че откакто главният секретар на МВР Бойко Борисов го обявил за наследник на Косьо Самоковеца, няма и ден спокойствие. До момента имаше четири покушения срещу него, очевидно неуспешни, но всяко следващото можеше да е. Веднъж го целили с гранато-мет по „Цариградско“, но го отнесло едно дърво, а не джипът. Освен това имаше и проблеми с правосъдието - богат набор от дознания и обвинения, едното от които за убийство.
Бях чела разни неща за него покрай боя в „Ескейп“, но не знаех как изглежда. Е, току-що бях правила секс с един от най-големите наркобо-сове в България. Лошите момчета са по-възбуждащи от досиетата си.
Вместо да се изплаша от тази информация, усетих влага по бикините си. Бях адски възбудена. Хванах ръката му и я насочих към слабините си. След три минути вече се чукахме в тоалетната на сладкарницата. Не мога да си спомня броя на оргазмите си. В тази майска нощ аз намерих своя принц с черно наметало.
Срещахме се един път в седмицата, обикновено в сладкарницата, в която се запознахме. Клюна ми звънеше от различни номера всеки път. С всеки изминал ден ставаше все по-странен. Страхуваше се за живота си, не ми споделяше за бизнеса си и усещаше, че следващото покушение ще е успешно. Мерките му за сигурност бяха по-добри от тези на президента. Страхът го беше обзел до такава степен, че момчета се возеха на задната седалка до него. С лица, обърнати към прозорците, и ръце на патла-ците. Седях на предната седалка и обикновено мълчах, докато се возехме към тайния му апартамент. Всеки път минавахме по различен маршрут, знаех, че не иска да запомням мястото.
Тази игра на криеница хранеше глада ми за силни усещания. Никога нямаше да се откажа от този мъж и усещането да си лягам до него. Знаех, че за него бях много специална, въпреки че досега дори не ме беше попитал дали имам пари за цигари. Впоследствие разбрах, че Клюна не се слави с щедрост.
Една вечер се случи нещо, след което разбрах, че няма да остареем заедно. Качихме се в апартамента, следвани от охраната му. Както ми наливаше дежурната чаша вино преди феноменалния секс, осветлението спря.
- Бързо! - изсъска Клюна и ме хвана за ръката.
Започнахме да тичаме по някакви коридори и аварийни стълбища. Усещах учестения му пулс. Никога не го бях виждала толкова уплашен. Това беше поредният опит за покушение срещу него. Дните му бяха преброени.
Озовахме се някак в подземен гараж. Там ни чакаше друга кола, която да ни заведе на сигурно място. Качихме се, а километражът показваше скорост, с която обикновено се печели рали „България“.
Антон ме целуна по челото и каза на момчетата да спрат на първия светофар. Сложи в ръката ми смачкана банкнота и каза:
- Прибери се веднага! Ще ти звънна скоро!
Трепереща и с насълзени очи се прибрах вкъщи. Цяла нощ в главата ми се прожектираше един и същ филм - как тичам из тъмните коридори.
Дни наред седях в леглото си с телефона в ръка. Но той не се обаждаше. Нямах дори есемес. Плачех и не знаех какво да правя. Четях криминалните хроники всеки ден, но нищо ново. И по-добре.
На 30 юли сутринта Клюна ми звънна. От уличен телефон. Имахме среща в 10 вечерта в нашата сладкарница, на кръстовището между улиците „Ангел Кънчев“ и „Солунска“.
Цял ден треперех от превъзбуда. Бях най-щастливата. Вярвах, че всичко се е разминало. Нямах търпение да го разцелувам. Отидох в салона на агенцията и ги помолих да ме гримират като за ревю на Верса-че. Косата ми беше съвършена, а блясъкът й се виждаше от самолет. Бях се натъкмила с розова копринена рокля. Тръгнах пеша към сладкарницата, защото офисът беше съвсем наблизо. Сърцето ми щеше да изскочи от вълнение.
Видях един полицай да отбива движението на „Ангел Кънчев“ и изтръпнах. Затичах към сладкарницата. Полицаите ме дръпнаха бързо.
- Не може да минете! Станало е убийство!
Свлякох се в краката им. Бях закъсняла. Тялото на Клюна вече пътуваше към моргата.
Глава VIII
Злополучен флирт с Маргина
Пролетта на 2009 година. Живеех в луксозен мезонет в баровския квартал „Манастирски ливади“. Наема го плащаше бившият ми приятел, син на депутат от БСП. Разделихме се след поредната му изневяра с някаква глупава сервитьорка от чалготека в Студентски град. Хванах ги да мачкат чаршафите, които лично бях купила за първата ни годишнина. Въпреки че още същата вечер нещастникът искаше да ми подари луксозния си джип в знак на извинение, аз като една горда мадама не склоних.