Същата нощ за първи път пред очите ми мина най-лудият футболист на света - Марио Балотели. Както обикновено, и тогава той беше заобиколен от няколко сексапилни мацки, които една през друга се надпреварваха да наливат шампанско в чашата му и мазно да поставят ягоди в си-ликоновите си устни. Лично за мен тази картинка беше гротескова, но все пак това е Марио Балотели и на него му отиваше да се държи така. В софийските дискотеки на такава гледка човек можеше да се натъкне почти всяка вечер, но главният герой едва ли е вкарал повече от два гола за цялото българско първенство.
- Искаш ли да ходим на мач? Имам билети за „Сан Сиро“. „Интер“ играят с „Болоня“ след два дни - прекъсна въртележката ми във времето Мери.
- Само ако ме запознаеш с някой футболист! - започнах истерично да се смея и точно тогава Балотели мина покрай нас.
Всъщност мина буквално през нас и ме блъсна с торбичката си с покупки за няколко хиляди евро. Сладка болка, която отмина за секунди, щом видях как Мери го смъмри. Не вярвах на очите си, че моята Мери е приятелка с Марио. Нищо повече не ми беше нужно, а и не разбрах и дума от разговора им, защото си дрънкаха на италиански. Аз, освен „Си, си“ друго не можех да казвам.
- Харесва те, харесва те! Марио те кани на вечеря след мача - запи-сука Мери. Е, значи и италианските футболисти не се различават от българските особено. Щом видят красиво момиче, не пропускат да се пробват, за да го запишат в тефтерчето си с бройки.
Но да не се лъжем, Марио беше идеалът ми за мъж - висок, с прекрасно оформени мускули, смъкнати дънки и развлечена тениска. Кецовете му имаха по-големи езици от моите, а в очилата му можех да се огледам по-добре, отколкото в собственото си огледало. Кожата му беше гладка като кадифе, а зъбите му - кристално бели. Парфюмът му оставяше следа десет минути след като се бе разминал с нас.
Арогантното му поведение го правеше адски секси. Усетих как се възбуждам при мисълта, че мога да изляза с него. Но още не знаех какво да кажа на Мери - кокетно се съгласих само да отидем заедно на мача. Исках да го видя как тича по терена потен и обезумяло да се кара с другите футболисти - това все пак беше негова запазена марка. Марио Бало-тели беше лошото момче в италианския футбол.
Мери имаше билети за ВИП ложата, която беше точно над главите на футболистите. Усетих несравним адреналин, когато от тунелчето видях да излизат най-желаните футболисти в целия свят и, разбира се, треньорът на „Интер“ Жозе Моуриньо. Толкова много му се възхищавах, за мен той беше наистина велик. Стойката му, поведението му, маниерите му - всичко в него издаваше мъжкарския дух.
Чух силна глъчка и се обърнах - зад гърба ми седеше президентът на „Интер“, крупният италиански предприемач Масимо Морати. За него бях чувала само, че работи в нефтения бизнес и е несметно богат. Облечен с бежов шлифер и сив костюм, президентът на „Интер“ по нищо не напомняше на българските клубни президенти. За разлика от тях той не демонстрираше несметните си богатства, разхождайки една дузина охранители по стадиона. Масимо Морати седеше съвсем спокойно с някакъв приятел или бизнес партньор и чакаше мачът да започне.
Аз също нямах търпение. Видях Балотели да се загрява и нещо ми трепна, а когато представяха титулярите и стигнаха до неговото име, публиката откачи. За тях той беше Супер Марио, те крещяха името му с голяма любов. За Италия Балотели беше легенда още от момента, в който навърши 19 години, а аз се правех на ощипана мома и не исках да приема поканата му за една вечеря.
Не усетих как излетяха деветдесетте минути от мача - моят герой отбеляза много красив гол малко след началото на второто полувреме, а крайният резултат беше 3:0 в полза на „Нерадзурите“ срещу „Болоня“.
- Ще се пие шампанско тази вечер. Айде да ги поздравим пред съблекалнята - извика Мери и усетих как ме дърпа за ръката.
През едни коридорчета се озовахме точно пред отбора на „Интер“. Изпотени, но доволни, те раздаваха автографи на запалянковците. Марио беше обграден от десетина деца, които не спираха да карат родителите си да ги снимат с него.
Когато ме видя, палаво ми намигна. „Ще се видим на паркинга“ беше единственото, което разбрах от жестовете му.
С Мери затърсихме колата си в подземния гараж. Когато паркирахме на идване, до нас нямаше никой, а сега от лявата ни страна блестеше спортно ауди с две врати.
- В тази кола ще се возиш довечера - захили се Мери, - на Марио е.