Най-вървежни бяха телевизионните репортерки. Те от своя страна се целеха най-високо. Първият блус беше решаващ - най-високо в сексуалната йерархия беше, разбира се, министърът. Репортерката, която той поканеше на блус, щеше да мачка чаршафите му малко по-късно същата вечер. В класацията следваха заместник-министрите, а чак след тях -главният секретар. Аз бях някъде по средата - не можех и да си помисля за някого от политическия кабинет, затова се насочих към бопаджии-те. Следваха шефовете на дирекции и последни в класацията, но най-го-леми курвари бяха от пожарна и аварийна безопасност. Обикновено пожарникарите отнасяха по-смотаните от редакциите на малките вестници, но съм виждала и топ репортерки да се изнизват посред нощ от техните стаи.
След семинара с моя бопаджия започнахме да се виждаме в кабинета му. Започнах да се обличам подходящо за ненадейни срещи - къса пола и вталено сако, от чието деколте циците ми напираха като лава от току-що изригнал вулкан. Така бързият секс на бюрото в стаята за разпити ме издигна на челно място в професията - напуснах вестника и вече бях телевизионна репортерка, която тайно си мечтае да изчука министъра. Знаех за всяка акция първа и още преди спецчастите да са пристигнали, аз бях там.
Колегите ми първо ме гледаха скептично и се чудеха как е възможно да съм винаги първа на местопрестъплението, после откровено ме намразиха.
За да не изпусна челното място в класацията на топ репортерка, не спирах да въртя интриги на колегите си. Доносничех пред шефовете си, че всички ме отбягват, не искат да ме интегрират и това пречи на работния ми процес. Удържах фронта близо две години, докато моят информатор не беше убит при една от спецакциите. Дълго плаках, но не защото бопаджията беше умрял с лице, забито в калта, а защото работата ми висеше на косъм. Косъм от слабините на един заместник-министър, когото оплетох в мрежите си два месеца по-късно.
Сега съм семейна, с две деца. Отдавна напуснах професията. Имах щастието да се омъжа за важна клечка - бизнесмен. Той финансира новото ми амплоа - писателка. Скоро очаквайте дебютния ми роман. Няма начин да не научите за него.
Глава XVI
Пропадане и опит за възвишение
Клепачите ми тежат и този път не е от черния грим и огромните изкуствени мигли. Отварям очите си с мъка. Погледът ми е премрежен и глухо чувам женски глас:
- Вече е вън от опасност, ще се оправи.
Единственото, което си спомням, е щур купон в хотелски комплекс на „Околовръстното“. С приятели се бяхме запили от няколко дни. Празнувахме рожден ден, после имен ден, а накрая нямаше никакво значение. Едно „муле“ ни беше снабдило с толкова много мексиканска кока, че можехме да си направим цял замък от прах.
Но защо съм в болница? Какво ми се беше случило?
В устата ми имаше някаква тръба. Не изпитвах никаква болка. Чувствах се по-лека от облаче.
Не съм усетила как съм заспала.
Вече беше тъмно и в стаята нямаше никой. И тръбата я нямаше. Натиснах един бутон и дойде запъхтяна сестра. Исках да ми разкаже как съм попаднала на това гадно място. Веднага.
- Миличка, спокойно! - прошепна тя.
Каза да си почивам и да не мисля за случката. До ден щели да ме изпишат. Нямах телефон, никой не спеше на дивана срещу леглото ми.
Аз бях провинциалистката със сбъдната мечта. От петнадесет години живеех в София. Имах мезонет в най-тузарския квартал, спортен каб-риолет с шофьор. Работех като манекенка в най-елитната българска агенция, и то не като проститутка. Обичах да се чукам, но само за кеф.
Другият ми порок бяха наркотиците. Обожавах ги за разлика от гаджето ми, известен банкер в Ню Йорк, които ме заряза брутално. Би ми шута след поредния запой с колежки. Боби си беше тръгвал и друг път, но сега не вдигаше телефона от четири месеца. Не отговаряше и на мей-лите ми, които валяха като тропически дъжд към пощата му.
Меко е да се каже, че бях съсипана. Обичах го много. Наистина. Той беше идеалният мъж - висок около метър и осемдесет, с бяла кожа, кристални сини очи и ослепителна усмивка. Бистрият му ум ме караше да се разтапям.