Бях спортно облечена, без грим и с шапка, когато в късния следобед тръгнах натам. В главата ми бушуваха мисли по поредната ми креватна авантюра и не се вълнувах много-много от срещата. От входа ме удариха натрапчивата миризма на фалшив алкохол, вероятно изкаран от избата на Цар Киро, и евтиният парфюм на сервитьорките, вероятно „Рефан“. Тихо звучеше мазна чалга - вероятно някакъв остатъчен срам у чорбаджиите и персонала ги караше да се притесняват да надуят децибелите посред бял ден. Това беше времето, когато фолкпевиците се научиха да си скубят веждите и да не си горят косите с перхидрол, а тарифите им за бърза свирка в крайпътен хотел скочиха от блузка с щампа на черешки на няколко стотака. Преходът от кръчмарския кючек към лъскавия попфолк вече беше започнал.
През деня в един от храмовете на чалгата преди седем години светеха достатъчно лампи, че да ти се отще някога да стъпиш в този бардак. На тъмно и пияно всичко изглеждаше доста по-скъпо. Действителността беше сурова.
Намирах се в някаква отвратителна дупка с мръсен под, грозни похабени маси и очукани столове с протрита тапицерия. Шефът на дискотеката, около 35-годишен, ме чакаше на бара, за да проведе интервюто лично. Изглеждаше недоспал, пушеше цигара от цигара и нервно сърбаше кафе. Не беше нито грозен, нито красив - находчив селски тарикат с успешен бизнес според собствения си жалък хоризонт и малки бързи ръчички.
Десет секунди след началото на разговора започна да ми се повдига, но не от клубната атмосфера. Похотливите очи на собственика ме събличаха хищно и ме поднасяха към най-близкото сепаре. Чувствах се като в най-долнопробен порнофилм. Наум се успокоявах, че поне е млад.
- Търся хостеса, която да омагьосва хората! - изстреля той набързо и ми намигна свойски.
Звучеше като работа за мен - ако трябваше да разчитам на външния си вид, рядко нещо ми се опираше. Заплащането не беше кой знае колко голямо, 1000 лева, равно на една бутикова рокля или сумата, която бившият ми даваше за седмица. Там щях да бачкам три дни от седмицата от десет до два. Приех офертата повече от любопитство, отколкото от нужда. В началото наистина си мислех, че ще съм хостеса.
Още същата вечер започнах. Униформата беше моят сексапил - показах всичко, което имам: тънки и стройни крачета, големи напращели цици и бразилски задник, подканящ да го сграбчиш. Късата ми черна дантелена рокля приковаваше погледите и втвърдяваше главите на мъжете. Доста от тях познавах - някои вече бяха минали през леглото ми, други знаех от хотелите.
Оказа се, че тази работа ми идва отръки. Настанявах клиентите, дефилирайки грациозно между баровете. Обожавах изпиващите погледи на оборотни мацки като Ирен Онтева и Наталия Гуркова - толкова злоба и завист имаше в тях. В онези години те бяха сред най-вървежните, но въпреки това в мое лице виждаха жестока конкуренция, която КЗК няма как да санкционира и обяви за нелоялна.
Цялата настръхвах от удоволствие, като си помислех, че аз съм нощният им кошмар. Онтева, като по-непринудена, цялата трепереше от злоба, когато с грациозна стъпка и подкупваща усмивка минавах край нейната маса, докато по-обиграната Гуркова не даваше толкова явен вид на бушуващите в нея емоции. За да ги вбеся, умишлено театралничех, врът-кайки дупето си по-умело от депутат с пет мандата.
Мъжете ме черпеха с шампанско и ягоди и малко след полунощ погледът ми святкаше. Дебнех като хищник. Любимият ми номер беше да се целувам страстно с някой превъзбуден господин и да го оставям с подмокрени гащи. Толкова е хубаво да виждаш безпомощност в някого, който през деня управлява като звяр поне двеста души. А така заработвах и допълнителни пари - почти колкото заплатата ми.
Набутваха ми чисто нови петдесетачки в ръката, за да им уредя го-тини места в бара или да дебна да не ги изненада някоя малка парцалана, въобразила си след единия секс, че е тяхна титулярна любовница. Или пък гневна съпруга, научила за нощните похождения на законната си половинка. Любимите ми клиенти бързо станаха футболистите от „А“ група. „Левски“, ЦСКА, „Славия“, „Локо“ - не знаех кой къде играе, но нямаше и нужда, всички пиеха и се забавляваха еднакво. Мартин Камбуров и Дарко Тасевски бяха най-редовните и доста актуални сред девойките бръмчалки. Макар да няма разумна причина, дори Славчо Тошев си намираше винаги нещо сносно за чукане. Най-много обичах, когато нацио-налите бият и целият отбор „лъвчета“ се изсипваше в краката ми.
Знаех как да омайвам нахаканите и зализани футболисти, а и те не бяха от трудните. Поръчваха от най-скъпото уиски или руска водка. След първото бяха готови да вкарват голове, най-вече в моята врата. Най-на-пористо ме сваляше един дългокос сладур, когото наричаха Джизъса. По ръцете си имаше повече нарисувани икони, отколкото има на свода на „Св. Александър Невски“, а в интервютата си постоянно говореше за смирение и християнство. Явно искаше да му опростят натрупаните нощем грехове. А те наистина бяха сериозни!