За косата на видната манекенка се грижеше личната й коафьорка, с която се държеше малко по-добре, отколкото с робиня.
Реших, че и аз искам такъв живот, и бях готова да се разделя с всичко, което бях смятала за ценно досега. Диамантите, скъпите коли и армията от посредствени, но верни слуги ми се струваха доста по-привлекателни от всичко онова, което нашите са ми втълпявали.
Вярвах, че съм родена за модел, а още повече бях убедена, че ме чака световният подиум, който до този момент отчаяно се е нуждаел от грациозната ми походка.
Много скоро Таня ме заведе в офиса на агенцията. Злобна, грозна и кльощава жена с проскубана коса ме изгледа с досада, докато решаваше поредната кръстословица. Дъвчейки дъвка, нелюбезно ми каза да изчакам, защото шефът е в среща. След малко ми посочи с киселата си физиономия и пластмасовата химикалка вратата, зад която ме чакаше светлото ми бъдеще. А с устата си направи балонче от дъвката, което се пукна достатъчно силно. Срещу мен седеше дебел чичак с малки хитри очички и още по-малки ръчички. Коремът му беше толкова голям и разплут, че можеше да си пие уискито направо от него. Ако „Междузвездни войни“ не беше се появил няколко десетилетия по-рано, щях да се закълна, че това е прототипът на Джаба. Пушекът, виещ се от огромната му кубинска пура, ме разплака, но това не смути ни най-малко шишкавия неприятник. Погледът ми веднага се спря на стъклената маса, по която небрежно бяха разпилени пачки с евро, долари и съвсем малко левове.
Дебелакът се разпореди да седна на стола срещу него - мебел от масивно дърво и кожа, който сигурно струваше колкото гарсониерата, в която бях израснала. Караше я делово. Попита ме на колко години съм, как се казвам и откъде съм. След това ме накара да се изправя и с късите си космати пръстчета започна да ме мери - височина, бюст, талия, ханш. Не пропусна да ме опипа, сякаш това беше най-нормалното нещо, а като приключи, ме плесна звучно по задника. Метна ми сто долара и каза веднага да започна да ходя на фитнес. Клиентите харесвали кльощави, а аз съм имала корем и паласки.
- След няколко дни ще ти звънна за работа. Сега изчезвай, че съм зает. Да влиза следващата! - изстреля на един дъх самоходната планина от сланина. Излязох малко сконфузена. Това ли беше всичко? Толкова ли е лесно да станеш модел? Защо не ми даде подробности, какво ще снимам? Запалих цигара и гледах тъпо в нищото.
Едно момиче ме потупа по рамото:
- Първо през шефа ще минеш!
Тя изрече на глас това, което отказвах да призная пред себе си - току-що ме бяха одобрили за проститутка. Бях притеснена, но не и изплашена. И през ум не ми мина да откажа новата си работа. Толкова силно я желаех, че очевидното и за идиот бъдеще на компаньонка не ме ужаси.
Когато се прибрах вкъщи, Таня ме светна, че в агенцията има два вида работа. Чукане с богаташи, което е абсолютно доброволно и много доходоносно, и снимки и ревюта, което е за престиж и в помощ на първата работа. Колкото повече пишат за теб в лъскавите списания и колкото повече те показват по телевизията, ти се качва цената, която баровецът ще плати за теб. Така де, всеки иска да чука известно момиче.
Повечето мацки в агенцията предпочитали само първия вариант и избягвали да ходят по ревюта. Доста често си подливали вода пред клиентите. Всяка се натискала да има повече нощни ангажименти. А когато ставало въпрос за пътуване в чужбина, можели да стигнат и до бой. Тогава хонорарът е двоен, а и задължително намазваш по някой подарък.
Снимките в каталозите за бельо бяха най-доброто меню в столицата, истински пир от живата плът. Виждаш и поръчваш, все едно си в ресторант. Вместо сочна пържола на тепсия ти идва крехко младо момиче, сбогувало се завинаги с илюзията за любов.
Имаше определена бройка чували с пари, които агенцията трябваше да изкара от чукането на моделките. Личните срещи бяха табу. Вечеря с клиент без знанието на ментора също беше невъзможна. Хванат ли те, че ходиш, без да се отчиташ, те глобяват и лапаш пишки безплатно, а после се връщаш там, откъдето си дошла. А има и още по-лошо. Тръгваш по дискотеките и пак лапаш, но за едни цигари, линия кокаин и 10 лева, за да се прибереш с такси. И спираш да подбираш, защото животът ти и без това няма смисъл.
След два месеца в агенцията свикнах напълно с работата. През деня ходех на снимки, защото бях нова и трябваше бързо да ме пласират. Вечер различни господа идваха да ме взимат с лъскавите си коли - нямах право на претенции, клиентът беше избиран от ментора ми. Всякакви на цвят лимузини спираха в уречения час, аз се качвах на задната седалка, а много често - и върху собствениците им в движение.