— Дона? — провиквам се. — Побързай!
— Не мога да си вдигна ципа! — изревава в отговор тя.
Завъртам очи и внимателно връщам фотоапарата на плота.
Пак ли ще трябва да я видя по бельо? Както установих, Дона е от онези момичета, които свалят дрехите си при най-дребния повод. Не, не се изразих правилно. Тя всъщност изобщо няма нужда от повод, само минимално количество уединение. Първото нещо, което направи — или както тя ме информира, първото нещо, което винаги прави, след като се прибере от училище — е да се съблече.
— Мисля, че човешкото тяло е много красиво нещо — заяви, като свали полата и пуловера си и ги захвърли на дивана.
Опитах се да не гледам, но не можах да устоя.
— Хъм. Ако имаш тяло като твоето…
— Твоето тяло също не е никак лошо — отвърна небрежно тя. — Но някоя и друга заобленост тук и там няма да ти се отрази зле.
— Е, хубавите гърди не ги раздават като бонбони, ако още не си разбрала. Така де, не можеш просто да влезеш в магазина и да си ги купиш!
— Знаеш ли, че си много смешна! Когато бях малка, баба ми ни разправяше, че бебетата идвали от магазините.
— А после колко различно се оказа всичко, нали?
Тръгвам по стълбите към стаята на Дона, като се питам за кой ли път как изобщо станахме приятелки. Е, може би не съвсем приятелки, но да се разбираме. Защото не сме истински приятелки. Твърде сме различни, за да бъдем такива. Аз никога няма да я разбера напълно, а и тя не проявява никакъв интерес да разбере мен. Но като изключим това, тя е страхотно момиче.
Сякаш беше преди милиони години, когато влязох в оня курс по фотография в библиотеката и ме прикрепиха към нея. После продължих да ходя на курса, тя също, а след като излезе онази статия за царицата на пчелите, тя започна видимо да омеква към мен.
— Все още не мога да разбера какви са тези F-спирки — заяви ми тя един следобед. — Всеки път, когато видя буквата „f“, си мисля за думата „fuck“18. Просто не мога да не си мисля за нея!
— Виж какво — отговорих, — това са като спирките за камиони, само че на тези спираш, за да правиш секс.
И от този момент нататък Дона престана да ме мрази и реши, че аз съм просто едно забавно, смешно, лудо момиче. А когато после пак трябваше да се разпределим по двойки, Дона нарочно ме избра за неин партньор.
Тази седмица трябваше да си измислим тема и да направим снимки по нея. Ние с Дона избрахме темата „Трансформация“. Всъщност темата я измислих аз, а Дона с радост се съгласи. Прецених, че с нейния външен вид можем да я облечем в различни тоалети и да я превърнем в три различни жени, а снимките да правя аз.
— Дона? — провиквам се пак.
Вратата й е отворена, но аз за всеки случай пак чукам — от учтивост. Заварвам я приведена напред да се бори с ципа на старата рокля, която открих сред дрехите на майка ми. Тя вдига глава, слага ръце на кръста и отсича:
— Кари, колко пъти ти казах, че не е необходимо да чукаш? Хайде, ще дойдеш ли да ми помогнеш?
Тя се обръща и за момент гледката на роклята на майка ми събира миналото и бъдещето в две реки, изтичащи се в огромно море. Чувствам се като единствената оцеляла на сал насред вълните, без никакви надежди да стигна скоро сушата.
— Кари? — обажда се Дона. — Нещо не е наред ли?
Поемам си дълбоко дъх и тръсвам глава. Вече е крайно време да започна да греба. Крайно време е да се насоча към бъдещето си.
Пристъпвам към нея и вдигам ципа на роклята.
— Благодаря — казва тя.
На долния етаж тя се изтяга съблазнително на дивана, а през това време аз приготвям триножника.
— Смешна си, знаеш ли? — казва тя.
— Аха — усмихвам се аз.
— Но не просто така, повърхностно смешна — продължава тя, подпряна на лакти. — Различен вид смешна. Ти не си онова, което изглеждаш!
— В какъв смисъл?
— Ами, преди те мислех за лигла. И за нещо като зубър. Така де, ти си безсъмнено хубава, но като че ли никога не изпитваше желание да използваш красотата си.
— Може би защото съм искала да използвам мозъка си.
— Не, не е това — размишлява тя. — Мисля, че по едно време смятах, че мога да те смачкам. Обаче после прочетох онази статия в „Нътмег“. Би трябвало да се вбеся, но странното бе, че тя ме накара да те погледна с други очи. Да ти се възхитя! Казах си: „Това е момиче, което може да отстоява себе си! И което е в състояние да се изправи срещу мен!“ А имай предвид, че не са много момичетата, които могат да го направят!