Выбрать главу

Че се чувства свободен.

Той е Избраният. Той е моята Голяма любов!

Но пък нямах нищо против аз да гледам. Не можех да откъсна очи от Себастиан, докато се катереше по издатините в скалата, напълно уверен в себе си. На върха обикновено ставаше голяма врява, докато момчетата се стремяха да извършват все по-големи подвизи. Себастиан винаги беше най-смелият от всички — катереше се по-високо от останалите и се хвърляше във вира с безстрашие, което ми подсказваше, че той изобщо не се страхува от смъртта.

А после забравих за него.

До днес.

Грабвам овлажненото си писмо за отказ от „Ню Скул“ и го прибирам в чекмеджето заедно с разказа за момичето, което дарило бъбрека си. Подпирам брадичка на ръката си и се вторачвам в пишещата машина.

Нещо хубаво ще ми се случи тази година. Сигурна съм!

5.

Скални цветя

— Маги, излез от колата!

— Не мога.

— Моля те!

— Сега пък какво има? — намесва се Уолт.

— Имам нужда от цигара!

Тримата седим в колата на Маги, която е паркирана в края на задънената улица, на която живее Томи. Не сме помръднали от колата вече най-малко петнайсет минути, защото Маги се ужасява от тълпи и всеки път, когато ходим на купони, отказва да излезе от колата. От друга страна, тя притежава най-хубавата кола от целия випуск. Гигантски кадилак, който побира поне деветима човека и разполага със стереоуредба и жабка, пълна с цигарите на майка й.

— Вече изпуши три цигари.

— Не се чувствам добре! — проплаква Маги.

— Може би нямаше да се чувстваш толкова зле, ако не беше изпушила всичките тези цигари една след друга — отбелязвам, като се питам дали майка й забелязва, че след като Маги й върне колата, от жабката липсват поне стотина цигари. Веднъж зададох този въпрос на приятелката си, обаче тя завъртя очи и заяви, че майка й си нямала хал хабер какво прави и че не би забелязала дори и ако бомба вдигне къщата им във въздуха. — Хайде, идвай! — увещавам я аз. — Знаеш, че това е просто страх!

Тя ме поглежда кръвнишки и изрича:

— И ние дори не сме канени на това парти!

— Но и не бяхме непоканени. Което ще рече, че сме поканени!

— Не мога да понасям Томи Брустър! — жалва се тя и скръства ръце пред гърди.

— И откога човек трябва да харесва някого, за да ходи на купоните му? — изтъква очевидното Уолт, а след това допълва: — Писна ми! Аз просто влизам!

Маги го срязва с поглед и той вдига безпомощно ръце.

— Аз също! — намесвам се внезапно аз.

Двамата с Уолт се измъкваме от колата. Маги ни наблюдава през предното стъкло и запалва нова цигара. А след това демонстративно заключва и четирите врати.

Смръщвам се и се обръщам към Уолт:

— Искаш ли да остана с нея?

— А ти искаш ли да прекараш цялата нощ в тази кола?

— Не съвсем.

— Аз също — кимва Уолт. — И въобще не смятам да търпя това нейно абсурдно поведение до края на учебната година!

Изненадана съм от яростта на Уолт. Обикновено търпи безропотно всички невротични състояния на гаджето си.

— Така де, помисли си — какво толкова може да й се случи? Да се удари в някое дърво ли?

— Прав си — оглеждам се. — Наоколо няма никакви дървета.

Тръгваме надолу по улицата към къщата на Томи. Единственото хубаво нещо на нашето градче Касълбъри е, че макар да е страшно отегчително, то си има своя собствена хубост. Ето, дори и тук, в този чисто нов квартал без почти никакви дървета наоколо тревата по ливадите е яркозелена, а улицата е като колосана бяла панделка. Вечерта е топла, има и пълнолуние. Ярката луна осветява къщите и полетата отвъд тях — през октомври би трябвало да са пълни с тикви.

— Да не би с Маги да имате някакви проблеми? — питам по едно време Уолт.

— И аз не знам — отговаря той. — Напоследък се държи отвратително и изобщо не мога да разбера какво става с нея. А преди ни беше толкова забавно заедно!

— Може би минава през някакъв период.

— Тя този период си го влачи през цялото лято! В крайна сметка не е като да си нямам и аз проблеми.

— Например?

— Като на всички останали — отговаря той.

— Вие двамата също ли правите секс? — изтърсвам неочаквано аз. Ако искаш да получиш някаква информация за някого, трябва да го свариш напълно неподготвен. Човекът обикновено е толкова шокиран от въпроса ти, че си изпява всичко.