— Какво, за бога, става тук?
— Джен П. откачила на тема Себастиан Кид и се е заключила в банята заедно с Джен С. Току-що Дона Ладона влезе, за да се опита да я изкара оттам.
— Това са глупости! — отсича Лали. Отива до вратата, започва да бие с юмруци по нея и да крещи: — Махайте се веднага оттам, кокошки такива! Хората искат да пишкат! — И когато минават няколко минути, през които Лали продължава да крещи и да обижда фешънките, заключени вътре, тя се обръща към мен и с престорено безразличие се провиква: — Голяма работа! Хайде да ходим в „Смарагда“!
— Готово! — отсичам със същото нехайство аз, сякаш всеки ден сме там.
„Смарагдът“ е един от малкото барове в нашия град, който — ако се вярва на баща ми — се слави с репутация на сборно място на различни тъмни субекти: алкохолици, разведени и наркомани. Била съм там само три пъти и непрекъснато се оглеждах за въпросните дегенерати, но така и не забелязах никого, който да отговаря на описанието на баща ми. Всъщност аз бях тази, която изглеждаше подозрителна — тресях се като вейка, ужасена, че някой ще ми поиска личната карта, и тъй като нямах такава, ще повика полицията.
Обаче това беше миналата година. Тази година ще стана на седемнайсет. Маги и Мишката са вече почти на осемнайсет, а Уолт съвсем официално си е пълнолетен, така че не могат да го изритат.
Двете с Лали откриваме Уолт и Мишката и се оказва, че те също искат да дойдат с нас. Групата ни се запътва бойно към колата на Маги, където я заварваме, потънала в разговор с Питър. Това леко ме вбесява, без и аз да знам защо. Решаваме, че Маги ще закара Уолт, Мишката ще вземе Питър, а аз ще се кача при Лали.
Благодарение на скоростното шофиране на приятелката ми ние пристигаме първи пред „Смарагда“. Паркираме пикапа колкото е възможно по-далече от бара, за да не може никой да се досети къде сме.
— Не мислиш ли, че в тази работа има нещо странно? — обаждам се, докато чакаме другите. — Забеляза ли как Маги и Питър бяха потънали в разговор? Чудно нещо, особено след като Уолт ми сподели, че двамата с Маги имат проблеми.
— Голяма изненада, няма що! — изкисква се Лали. — Баща ми смята, че Уолт е гей!
— Той твоят баща смята всички мъже за гейове! В това число Джими Картър5! — парирам я аз. — Както и да е. Важното е, че Уолт не би могъл да бъде гей! Вече от две години е с Маги. И освен това знам, че те правят и други работи, освен да излизат заедно, защото той ми каза!
— Един мъж може да прави секс с жена и пак да си е гей — настоява Лали. — Спомняш ли си госпожица Крътчинс?
— О, да! Горката госпожица Крътчинс! — въздъхвам, съгласявайки се с приятелката си. Госпожицата ни беше учителка по английски миналата година и все още не беше омъжена и точно тогава се запозна с „един прекрасен мъж“, и не можеше да престане да говори за него, и след три месеца те се ожениха. Обаче после, само един месец по-късно, тя обясни пред класа, че е анулирала брака си. Клюките гласяха, че съпругът й се оказал хомосексуалист. Госпожица Крътчинс така и не събра сили да го признае, но пък ни даваше полезни насоки с разни уж случайно подхвърлени фрази от рода на: „Има някои неща, с които една жена не може да се примири“ и други подобни. А след това госпожица Крътчинс, която до този момент бе изключително жизнерадостна и пълна с възторг за английската литература, като че ли постепенно се сви в себе си като пукнат балон.
Мишката спира до нас своя зелен гремлин, а след нея идва и кадилакът. Знам, че мъжете не са никак справедливи, когато плюят по жените шофьори, обаче Маги наистина е кошмарен шофьор. Докато се опитва да паркира колата, предните гуми обират бордюра. Тя излиза, поглежда към гумите и свива безразлично рамене.
А после всички полагаме задружни усилия да се правим на напълно невинни душици, потеглили към бар „Смарагда“, който изобщо не е чак толкова долнопробно място, както си мислят някои. Има си канапенца, тапицирани в червена кожа, малък дансинг с дисколампа отгоре и управителка с изрусена коса, обилно изпълваща работната си риза.
— Маса за шестима? — пита тя, като че ли сме достатъчно пораснали, за да пием.
Нанизваме се един след друг в едно сепаре. Когато сервитьорката идва при нас, аз си поръчвам „Сингапурски грог“. Винаги, когато съм на бар, се старая да си поръчвам най-екзотично звучащото заглавие в менюто. В този „Сингапурски грог“ има няколко вида алкохол, в това число и нещо, наречено „Галиано“, и си върви с вишничка и чадърче. А после Питър, който си е поръчал класическо уиски с лед, поглежда към коктейла ми и се ухилва: