— Така си е.
— Освен това… — Хвърлих тайничко поглед на скоростомера. Трийсет километра в час. Колата подскачаше като стар бик. Ако смятах да бягам, сега беше моментът. — Освен това наистина трябва да се прибирам у дома! — Смъкнах прозореца и студеният въздух ме удари в лицето като шамар. — Цялата кола е покрита с кал. Майка ти ще те убие!
— Майка ми нищо няма да забележи.
— Хайде, Дъг, спри колата!
— Първо ще отидем до Дървото пистолет, а после ще те върна у вас — отвърна той, но този път като че ли не беше особено уверен в думите си.
— Тогава аз излизам! — извиках и сграбчих дръжката на вратата.
Дъг се опита да издърпа ръката ми и колата излезе от пътя, като се заби в купчина слама.
— За бога, Кари, защо трябваше да го правиш?
Излязохме от колата, за да огледаме пораженията. Не беше чак толкова зле. Предимно сламки, залепнали по бронята на колата.
— Ако не беше… — започнах, изпълнена едновременно с облекчение и гняв. — Защото искаше да докажеш на глупавите си приятели, че не си неудачник!
Той се вторачи в мен, а дъхът му обгръщаше главата му като мистериозен сух лед.
После удари гневно капака на колата и изкрещя:
— Не бих те чукал, дори да ми платиш! Имаш късмет… имаш късмет, че изобщо ми мина през ума, че мога да правя секс с теб! Късмет, че дори те изведох някъде! Направих го само защото те съжалих! Съжалих те, разбра ли?
Че какво друго да каже, горкичкият!
— Хубаво. Значи сега би трябвало да си щастлив!
— О, щастлив съм и още как! — Срита предната гума. — Толкова съм щастлив, че чак не знам къде да се дяна!
Аз се обърнах и тръгнах обратно по черния път. Цялата треперех от нерви. Когато се отдалечих на около петдесет крачки от него, започнах да си подсвирквам. Когато бях на сто крачки от него, чух звука от запалването на двигателя, но продължих да вървя. Накрая той просто мина покрай мен, вперил поглед право напред, сякаш изобщо не съществувах. Вдигнах една сламка от земята и я смачках с пръсти. Парчетата се посипаха бавно върху калта в краката ми.
Разказах тази история и на Мишката, и на Маги. Разказах я даже на Уолт. Разказвах я отново и отново, като с всеки следващ път я правех все по-смешна. Мишката не можа да спре да се смее часове наред. Смехът е най-доброто средство за прогонване на лошите спомени.
7.
Боядисай целия град в червено
— Кари, от тази работа няма да можеш да се измъкнеш с шеги! — казва госпожа Гивънс и сочи към кутията с боя.
— Не съм възнамерявала да се шегувам — настоявам с най-невинен гласец. Открай време си имам проблем с авторитетите. Сериозно ви казвам! Превръщат ме в желе. Когато се стигне до сблъсък очи в очи с възрастни, аз съм същинско мекотело.
— Тогава какво възнамеряваше да правиш с тази боя?
Госпожа Гивънс е една от онези дами на средна възраст, които поглеждаш и си помисляш: „Ако някога стана като нея, ще се гръмна!“ Косата й е тупирана толкова, че седи кацнала на главата й като изсъхнал храст — храст, който като че ли всеки момент ще се запали. Внезапно си представям госпожа Гивънс с пламнал храст на главата си да тича като побъркана нагоре-надолу по коридорите на гимназия „Касълбъри“ и едва не избухвам в смях.
— Кари? — чака отговор тя.
— Боята е за баща ми — за един от неговите проекти.
— Това не е в твоя стил, Кари. Никога досега не си се забърквала в неприятности!
— Честна дума, госпожо Гивънс! Не е нищо особено!
— Много добре тогава. Остави боята пак мен, а след края на занятията мини да си я вземеш!
— Гивънс ми конфискува боята! — прошепвам на Мишката, когато влизаме в кабинета по математика.
— Как я откри?
— Видя ме да се опитвам да я набутам в шкафчето си.
— По дяволите! — казва Мишката.
— Напълно си права. Значи сега ще се наложи да прибегнем към план Б.
— Какъв е план Б?
— Не може да не предприемем някакви действия! — отсичам. — Ще измисля нещо!
Сядам на масата и се заглеждам през прозореца. Вече сме октомври. Време да откриеш идеалния червен лист от дърво и да го пъхнеш между два листа восъчна хартия. Или да натъпчеш карамфил в сочна ябълка и сокът й да се разтече по пръстите ти. Или да изгребеш с лъжица слузестите вътрешности на някоя тиква и да запечеш семките, докато те едва не експлодират. Но най-важното от всичко е, че вече е време да изпишем годината на нашето завършване на гимназията върху покрива на съседната плевня.