— О, Кари! — възкликва тя. — Много се радвам да те видя! Маги отказва да излезе от стаята си и не иска да сподели с мен какъв е проблемът. Може би ти ще успееш да я накараш да слезе при нас. Ще ти бъда много благодарна!
— Не се тревожете, госпожо Стивънсън, ще се погрижа за това! — отвръщам успокоително. Маги се крие в стаята си, откакто я познавам. Не си спомням вече колко пъти ми се е налагало да ходя у тях, за да я убеждавам да излезе.
Стаята на Маги е огромна. Три от стените са заети от огромни френски прозорци, а четвъртата — от грамаден гардероб. Къщата на семейство Стивънсън е своеобразна забележителност в нашия градец, защото е проектирана от един прочут съвременен архитект и се състои предимно от стъкло. Иначе интериорът е доста аскетичен, защото бащата на Маги не може да търпи струпване на мебели. Открехвам лекичко вратата към стаята на Маги, докато Анита притеснено се крие зад мен.
— Маги?
Маги лежи на леглото си, облечена в бяла памучна нощница. Надига се изпод завивките като призрак, но от по-заядливите.
— Анита! — изграква. — Казах ти да ме оставиш на мира!
По лицето на Анита се изписва изненада, вина и безпомощност — обичайното й изражение, когато е покрай дъщеря си. Побързва да се изнесе долу, а аз влизам.
— Маги? — започвам предпазливо. — Добре ли си?
Маги сяда по турски на леглото си и подпира глава върху ръцете си.
— Не знам. Направих нещо ужасяващо.
— Какво?
— Направо не знам как да ти кажа!
Обаче аз знам, че ще ми се наложи да почакам доста за това ужасяващо откровение, затова присядам на тапицираното столоподобно нещо, което Маги използва за сядане. Според баща й това ергономично приспособление е шведско производство, предназначено да поддържа тялото в перфектната седнала поза, за да предотвратява болките в гърба. Но освен ергономично, то е и леко пружиниращо, така че аз подскачам върху него нагоре-надолу известно време. И изведнъж усещам, че ми е дошло до гуша от проблемите на хората.
— Виж какво, Маги! — отсичам твърдо. — Не разполагам с много време. Трябва да взема Дорит от „Хамбургер Шак“. — Това е вярно, донякъде. Но пък накрая и без това ще трябва да отида да я взема, нали така?!
— Ама и Уолт ще бъде там! — проплаква тя.
— Е, и? — Родителите на Уолт настояват в свободното си време той да работи, за да си събира пари за колеж, но единствената работа, която Уолт успя да си намери, е в „Хамбургер Шак“ за четири долара на час. Освен това е на половин работен ден, поради което ми е трудно да проумея как Уолт ще успее да събере пари дори за един семестър.
— Но това означава, че ще го видиш! — ахва Маги.
— И?
— И ще му кажеш, че си ме видяла!
Вече започвам да избеснявам.
— Не знам какво ще си говорим. Трябва ли да му казвам, че съм те видяла?
— Нееее! — провиква се тя. — Вече цял уикенд го избягвам! Казах му, че ще ходя на гости при сестра си във Филаделфия!
— Защо?
— Не схващаш ли? — въздъхва трагично тя. — Питър!
— Питър ли? — повтарям леко ужасена.
— Правих секс с него!
— Какво?! — Забравила съм, че краката ми са оплетени около шведското приспособление за сядане, когато подскачам толкова високо, че се претъркулвам заедно с него.
— Шшшшшт! — предупреждава Маги.
— Нещо не схващам! — отбелязвам, докато се опитвам да се разплета от странния стол. — Правила си секс с Питър?!
— Да, имах сексуален акт с него!
Следващата.
— Кога? — питам, когато най-сетне успявам да се изправя от пода.
— Снощи. В горичката зад нашата къща. — Кимва и продължава: — Помниш ли онази нощ, когато писа годината ни на покрива на плевнята? Тогава той просто не ме остави на мира! А после, вчера сутринта, се обади и заяви, че на всяка цена трябвало да ме види. Каза, че бил тайничко влюбен в мен от… някъде три години, обаче се страхувал да ме заговори, защото ме мислел за толкова невероятна, че изобщо не се е надявал да му обърна внимание. А после отидохме на разходка и почти веднага стигнахме до най-главното.
— И значи така, просто го направи? Там в гората?
— Не се прави на толкова изненадана! — Маги звучи едновременно обидено и надменно. — Само защото ти още не си го правила, не означава, че трябва да съдиш другите!