— Надявах се да кажеш точно това!
10.
Спасете ме!
Родителите ми се запознали в някаква библиотека.
След завършването на колежа майка ми започнала работа като библиотекарка. Баща ми отишъл да вземе някакви книги, видял майка ми и се влюбил.
След шест месеца се оженили.
Всички твърдят, че някога майка ми много приличала на Елизабет Тейлър, но в онези години са сравнявали всяко красиво момиче с Елизабет Тейлър. Както ще да е. Важното е, че като си мисля за срещата им, си представям Елизабет Тейлър как седи със смръщена физиономия зад огромно дъбово бюро. Баща ми — дългурест тип с очила и прилежно подстригана руса коса, се появява до бюрото, а майка ми/Елизабет Тейлър — се изправя, за да го обслужи. Облечена е в бухнала поличка с розови помпони.
Между другото, поличката все още си седи някъде на тавана, прибрана в някой чувал заедно с останалите дрехи на майка ми, в това число булчинската й рокля, обувките й за езда, балетните й пантофки и мегафонът от годините й на мажоретка, върху който е написано името й — Мими.
Почти никога не съм зървала майка си без изряден тоалет, перфектна прическа и идеален грим. За известно време дори шиеше сама дрехите си, както и голяма част от нашите. Приготвяше цели менюта от книгата на Джулия Чайлд. Украсяваше къщата ни с местни антични мебели, поддържаше най-красивата градина и най-хубавата коледна елха в целия град и продължаваше да ни изненадва с препълнени догоре великденски кошници много след времето, когато бяхме престанали да вярваме във Великденския заек.
Майка ми беше като всички останали майки, само че малко по-добра, защото смяташе, че да представиш дома и семейството си в най-добрата възможна светлина е едно от най-достойните занимания на света, и правеше всичко в живота ни да изглежда изключително лесно.
И макар че употребяваше парфюм „Уайт Шоулдърс“ и смяташе, че дънките са за селяните, тя беше и убедена привърженичка на онова ново движение, наречено феминизъм.
През лятната ми ваканция на първи за втори клас майка ми и нейните приятелки започнаха да четат „Консенсусът“ на Мери Гордън Хауърд. Това беше тежък роман, разнасян до клуба и обратно в огромни платнени торби, пълни с хавлиени кърпи, слънцезащитни кремове и мазила против ухапвания на насекоми. Всяка сутрин, докато се настаняваха на шезлонгите си около басейна, жените една след друга започваха да вадят „Консенсусът“ от чантите си. Все още помня корицата на тази книга — синьо море със самотна лодка, а около нея черно-бели колежански снимки на осем млади жени. На гърба имаше снимка на самата Мери Гордън Хауърд, направена в профил — жена с аристократична осанка, която с детското си съзнание оприличавах на Джордж Уошингтън, облечен в костюм от туид и перли.
— Стигна ли до онази част за песария? — прошепваше една жена на друга.
— Шшшшт! Още не съм! Не издавай какво става нататък!
— Мамо, какво е песарий10? — попитах аз.
— Не е нещо, за което ще ти се налага да се тревожиш, докато си дете.
— А ще ми се налага ли да се тревожа за него, когато стана голяма?
— Може би да, а може би не. Възможно е дотогава да са измислили и други методи.
Прекарах цялото си лято в опити да отгатна какво толкова й е интересното на тази книга, та да прикове вниманието на дамите от клуба до такава степен, че госпожа Деуитъл дори да не забележи как синът й Дейвид пада от трамплина на басейна. После се наложи да му направят десет шева, докато оправят главата му.
— Мамо — обърнах се към нея аз по-късно с надеждата да привлека вниманието й, — защо Мери Гордън Хауърд има две фамилии?
Майка ми остави книгата на масата и задържа пръста си върху нея, за да не изпусне страницата.
— Гордън е моминската фамилия на майка й, а Хауърд е фамилията на баща й.
Аз се замислих, а после попитах:
— А какво ще стане, когато се омъжи?
Доколкото усетих, майка ми остана изключително доволна от този въпрос.
— Ами тя вече е омъжена! Дори е била омъжена три пъти!
Тогава реших, че да си се омъжвала три пъти сигурно е най-бляскавото нещо на света. Защото до този момент не познавах нито един възрастен, който да е бил развеждан поне веднъж.
— Обаче никога не е приемала фамилиите на съпрузите си — продължи майка ми. — Мери Гордън Хауърд е велика феминистка. Тя вярва, че жените трябва да имат правото да се самоутвърждават и да не позволяват на мъжете да отнемат тяхната идентичност.