— Стига, Кари! От къде на къде Себастиан Кид ще излиза точно с теб!
В продължение на няколко секунди двете застиваме в един от онези неловки моменти, когато приятелката ти е прекрачила границата и ти се питаш дали не предстои размяна на грозни думи. Ти ще кажеш нещо отвратително и отбранително. Тя ще каже нещо жестоко и болезнено. И ти ще се запиташ дали някога ще можете да си проговорите отново.
Но може би тя не е искала да те обиди. Затова й даваш още един шанс.
— Защо пък да не излиза? — контрирам, като се опитвам да звуча весело.
— Казах го само заради Дона Ладона! — разкайва се Лали. — Така де, ако той наистина ходи с нея, човек не би си помислил, че ще тръгне и с още някоя, нали така?
— Може пък да не ходи с нея — отбелязвам със свито сърце. Допреди няколко часа изгарях от нетърпение да разкажа на Лали всичко за нашата среща, да обсъдим всяка отделна думичка, която той каза, и всичко, което направи. Но сега не мога.
Ами ако наистина ходи с Дона Ладона? Ще изглеждам като пълна глупачка в очите на цялото даскало!
— Брадшоу! — изкрещява треньорът Нипси. — Какво, по дяволите, ти става днес? Веднага горе на дъската!
— Извинявай — промърморвам на Лали, сякаш вината за всичко това е моя. Грабвам хавлията си и се насочвам към трамплините.
— И дай всичко от себе си за срещата в четвъртък! — провиква се тренерът.
Чудничко.
Тръгвам по стълбите към трамплините, но по едно време спирам, за да си представя завъртането при скока си. Но единственото, което виждам, са Дона Ладона и Себастиан в онази нощ в „Смарагда“. Може би Лали е права. Защо да си прави труда да ме преследва, щом продължава да ходи с Дона Ладона? От друга страна, може пък да не ходи с нея, а Лали просто се опитва да ми развали нещата. Но защо ще го прави?
— Брадшоу! — крещи тренерът. — Няма да те чакам цял ден!
Правилно. Правя четири стъпки напред, пренасям тежестта на левия си крак и скачам рязко. Още в мига, в който политам във въздуха, съм наясно, че този скок ще бъде пълен провал. Ръцете и краката ми се мятат във всички посоки и аз падам във водата върху тила си.
— Стига, Брадшоу! Та ти дори не се стараеш! — кастри ме тренерът.
Обикновено съм доста издръжлива, то този път очите ми се пълнят със сълзи. Не знам дали е от болката в главата ми или от унижението на егото ми, но както и да стоят нещата, и двете болят. Поглеждам към Лали, надявайки се на нейното съчувствие, обаче тя изобщо не ми обръща внимание. Седи на пейките, а почти до нея, на около крачка, седи Себастиан.
Докога ще продължава да се появява така неочаквано? Не съм готова за неговите изненади.
Качвам се отново на трамплина. Не смея да го погледна, но усещам, че той ме наблюдава. Вторият ми опит е малко по-добър от първия, а когато излизам от водата, виждам, че Лали и Себастиан са започнали да си говорят. Лали ме поглежда, вдига ръка и се провиква:
— Давай, Брадли!
— Благодаря! — помахвам. Себастиан улавя погледа ми и ми намига.
Третият ми скок е всъщност доста добър, обаче Лали и Себастиан са потънали твърде дълбоко в разговора си, за да го забележат.
— Здрасти! — провиквам се, докато вървя към тях и си подсушавам косата.
— О, здрасти! — казва Лали, сякаш за днес ме вижда за първи път. Сега, когато Себастиан е тук, може би се чувства доста неловко заради онова, което ми каза.
— Заболя ли те? — пита Себастиан, когато сядам до него. Погалва ме леко по главата и изрича: — Горката ти тиквичка! Май доста я заболя, нали?
Поглеждам към Лали, която е ококорила очи като палачинки, и после отговарям:
— О, нищо особено! Непрекъснато ми се случва.
— Тъкмо си говорихме за онази вечер, когато изписахме годината на завършването ни върху покрива на плевнята — казва Лали.
— Истерична работа си беше — казвам в опит да се държа така, сякаш всичко си е съвсем в реда на нещата и сякаш въобще не съм изненадана, че Себастиан е дошъл да ме вземе.
— Искаш ли да те откарам до вас? — пита той.
— Разбира се.
Той тръгва след мен към съблекалнята и по някаква неизвестна причина се изпълвам с облекчение. Внезапно осъзнавам, че не искам да го оставям насаме с Лали.
Искам си го изцяло за себе си. Твърде е нов, за да го споделям с когото и да било.
А после се чувствам като пълна мръсница. Лали е най-добрата ми приятелка.