Измъквам се на паркинга през салона, а не през басейна. Косата ми е още влажна, дънките ми са залепнали за бедрата ми. На средата на пътя покрай мен минава бежова тойота и спира. Стъклото се смъква и от него надниква Джен С.
— Здрасти, Кари! — изрича тя, сякаш това е съвсем в реда на нещата. — Къде отиваш?
— Никъде.
Джен П. се привежда през нея и допълва:
— Искаш ли да отскочим до „Хамбургер Шак“?
Поглеждам ги с неприкрит скептицизъм. Те никога досега не са ме канили да ходя с тях в „Хамбургер Шак“. Впрочем не са ме канили да ходя с тях никъде. За толкова ли тъпа ме мислят наистина?
— Не мога — отговарям неопределено.
— Защо?
— Трябва да се прибирам.
— Обаче имаш време за един хамбургер — казва Джен С. Не знам дали е игра на въображението ми, но имам усещането, че долавям лека заплаха в тона й.
Себастиан ми дава сигнал с клаксона си.
Подскачам. Джен С. и Джен П. си разменят погледи.
— Качвай се! — провиква се Джен П.
— Наистина, момичета, някой друг път. Но благодаря.
Джен С. ме изпепелява с поглед. И този път враждебността в гласа й е неподправена, когато изрича:
— Както желаеш!
И вдига стъклото на прозореца си. А после двете просто си остават там и ме наблюдават как вървя към колата на Себастиан и как се качвам.
— Здрасти! — казва той и се привежда да ме целуне.
Отдръпвам се.
— По-добре недей. Наблюдават ни. — И соча към бежовата тойота. — Двете Джен.
— Голяма работа! — отсича той и все пак ме целува. Аз приемам целувката, но след няколко минути пак се отдръпвам. — Двете Джен! — повтарям многозначително. — Най-добрите приятелки на Дона Ладона!
— Е, и?
— Ами очевидно е, че ще й кажат. За теб и мен — изричам предпазливо, като се старая да не прибързвам с изводите.
Той се смръщва, завърта ключа на двигателя и дава рязко на втора. Колата скача напред и гумите изсвистяват. Поглеждам към огледалото за задно виждане. Тойотата се е настанила точно зад нас. Отпускам се в седалката си.
— Направо не мога да повярвам! — промърморвам. — Те ни следят!
— О, за бога, Кари! — провиква се той, като поглежда в своето огледало за задно виждане. — Може би е крайно време някой да им даде урок на тези двечките!
Себастиан включва на четвърта и колата надава рев като диво животно. Свиваме рязко в магистралата и бързо достигаме сто километра в час. Обръщам се, за да проверя какво става с тойотата.
— Мисля, че им се изплъзнахме.
— Но защо изобщо го правят? Какво не им е наред на тези момичета?
— От отегчение. Нямат какво друго да правят.
— Е, по-добре ще направят да си намерят някакво по-полезно занимание.
— Или какво? Ще ги набиеш ли? — изкисквам се аз.
— Нещо такова. — Той ме погалва по крака и се усмихва. Свиваме рязко от магистралата и се вливаме в главната улица. Когато приближаваме моята къща, той намалява.
— Не тук! — провиквам се ужасено. — Ще видят колата ти в алеята!
— Тогава къде?
Замислям се за момент и отсичам:
— Пред библиотеката!
Никой няма да се сети да ни търси там, с изключение може би на Мишката, която знае, че обществената библиотека на Касълбъри е любимото ми скришно местенце. Разположена е в огромна тухлена сграда, построена в началото на двайсети век, когато Касълбъри е бил бързо проспериращ град с множество фабрики и е разполагал с милионери, които парадирали с богатството си, като строели огромни къщи по бреговете на река Кънектикът. Но сега почти никой не разполага с пари за поддръжка, затова всичките са станали обществена собственост или старчески домове.
Себастиан профучава през алеята и паркира зад библиотеката. Аз скачам от колата и надниквам към улицата. Бежовата тойота пълзи бавно по главната улица, като подминава библиотеката. Вътре в колата двете Джен въртят глави като обезумели в опит да ни открият къде сме.
Аз се превивам от смях. И всеки път, когато се опитам да се успокоя, поглеждам към Себастиан и пак избухвам в смях. Изнасям се на прибежки до колата и се свличам на земята, хванала се за стомаха.
— Кари? — поглежда ме Себастиан. — Толкова ли е смешно?
— Да! — провиквам се аз и отново избухвам в смях. Себастиан ме поглежда, предава се и запалва цигара.
— Хайде! — казва накрая и подава ръка.
Аз се хващам за него и се изправям.