— Значи ръкавицата вече е хвърлена! — отбелязва Уолт, като има предвид инцидента в актовата зала. Изрича го с нескрито задоволство. Запалва цигара и отмята глава, като издишва дима към гредите на плевнята.
— Бях сигурна, че те харесва! — провиква се триумфално Мишката.
— Маги? — обръщам се към нея аз.
Маги свива рамене и извръща поглед. Все още не ми говори.
Гаси цигарата си с подметката на обувката си, грабва учебниците си и изчезва.
— Какво я яде пък сега? — пита Мишката.
— Бясна ми е, задето не й казах за Себастиан.
— Изключително глупаво от нейна страна — отбелязва Мишката, а после се обръща към Уолт: — Сигурен ли си, че не е бясна на теб?
— Не съм сторил абсолютно нищичко! Никой няма повод да ми се сърди за каквото и да било! — отсича той.
Уолт приема раздялата си с Маги удивително добре. Изминаха два дена, откакто двамата проведоха своя „сериозен разговор“, а отношенията им изглеждат почти същите като преди, само дето сега Маги официално ходи с Питър.
— Може би ти е бясна, защото не си подобаващо разстроен от последния развой на нещата — допълвам аз.
— Каза ми, че според нея ние сме били по-добри като приятели, отколкото като любовници. Аз се съгласих с нея — обяснява Уолт. — Човек не се сърди на другия, когато се е съгласил с решение, което вече първият е взел.
— Така е — кимва Мишката. — Защото това би изисквало известна доза логическо мислене. Не го казах като критика! — побързва да допълни тя, забелязала предупредителното ми изражение. — Но пък е вярно! Маги не е сред най-логически мислещите хора на планетата!
— Но пък е най-приятният човек!
И тъкмо се питам дали да не хукна след нея, когато се появява Себастиан.
— Дай да излезем навън — предлага той. — Току-що бях хванат натясно от Томи Брустър, който не спря да ми приказва нещо за пилета.
— Вие двамата сте много готини! — отбелязва Уолт, загледан в нас. — Същински Бони и Клайд!
— Какво ще правим? — пита Себастиан.
— Нямам представа. Ти какво искаш да правим? — Сега, когато съм в неговата кола, внезапно не съм вече толкова уверена в себе си. В продължение на три дена се срещаме всеки ден. Какво означава това? Че сме гаджета ли?
— Бихме могли да отидем у нас.
— Или пък наистина да направим нещо! — Ако отидем у тях, единственото, което ще правим, е да се целуваме. Не искам да съм момичето, което само прави секс с него. Искам повече. Искам да бъда негова приятелка!
Но как, по дяволите, се постига това?
— Окей — казва той, поставя ръка върху крака ми и я плъзва нагоре по бедрото ми. — Ти къде искаш да отидем?
— Нямам представа — отговарям мрачно.
— На кино?
— Защо не! — светват очите ми.
— В кино „Честърфийлд“ има ретроспекция на филми с Клинт Истууд.
— Чудесно! — Не съм много сигурна кой точно е този Клинт Истууд, но щом веднъж съм се съгласила, няма връщане назад. — За какво се разказва във филма?
Той ме поглежда и се ухилва.
— Хайде, стига! — махва с ръка, като че ли не може да повярва, че съм му задала подобен въпрос. — Освен това не е само един филм, а много филми, в множествено число. „Добрият, лошият и грозният“11 и „Джоузи Уелс“.
— Фантастично! — изричам с глас, в който се надявам да съм вложила достатъчна доза ентусиазъм, за да прикрия невежеството си. Добре де, ама не е моя грешката, че нямам братя, което ме прави абсолютно невежа по отношение на мъжката култура! Отпускам се назад в седалката и се усмихвам, твърдо решена да подходя към тази среща като към антропологично приключение.
— Това е страхотно! — изрича Себастиан и кима глава, въодушевявайки се все повече от плана си. — Наистина страхотно! И знаеш ли какво?
— Какво?
— Ти си страхотна! От доста време умирам да гледам тази ретроспекция и не се сетих за нито едно момиче, което би се съгласило да дойде с мен.
— О! — възкликвам поласкана.
— Обикновено момичетата не харесват Клинт Истууд. Обаче ти си различна, знаеш ли? — Измества за миг поглед от пътя пред себе си и ме поглежда. Изражението му е толкова искрено, че буквално виждам как сърцето ми се топи и се превръща в лепкав, сладък сироп. Поколебава се, опитвайки се да намери най-подходящото описание. — Все едно… си момче в момичешко тяло!
— Какво!