Выбрать главу

— Господи, Маги! — възкликвам, докато й подавам хартиена кърпичка.

Тя се издухва и ме поглежда над кърпичката.

— Знам, че в момента си изцяло заета със Себастиан, но се нуждая от помощта ти!

— Окей — кимвам предпазливо.

— Защото трябва да отида при един лекар. Й не мога да отида сама!

— Разбира се! — усмихвам се доволна, че като че ли всичко между нас отново е наред. — Кога?

— Сега!

— Сега ли?!

— Освен ако нямаш нещо по-приятно за правене.

— Нямам. Но защо сега, Маги? — питам и в душата ми се надига грозно подозрение. — И какъв лекар по-точно?

— Ами… сещаш се — прошепва тя. — Лекар за… женските работи.

— Като например аборт ли? — не се сдържам аз. Думите просто ми се изплъзват от устата.

Маги се оглежда паникьосано.

— Не го изричай на глас!

— Ти да не би…

— Не! — натъртва шепнешком тя. — Но си помислих, че може би съм. А после, в понеделник, ми дойде!

— Значи го правихте… хммм… без защитни средства?

— Е, човек невинаги планира тези неща, нали знаеш? — веднага настръхва Маги. — Освен това той винаги е излизал навреме!

— О, Маги! — Макар засега още да не съм правила същински секс, аз знам доста за теоретичната му част, а факт номер едно от нея гласи: методът с ранното изваждане не действа. Маги също би трябвало да го знае. — Ти не вземаш ли хапчета?

— Ами, опитвам се! — сопва ми се тя. — Точно затова искам да отида при онзи доктор в Ийст Милтън.

Ийст Хартфорд е на две крачки от нашия град, но е прочут като свърталище на всякакви престъпни елементи, поради което никой не смее да припари там. Хората избягват да минават оттам дори транзит. Дълбоко се съмнявам точно там да има какъвто и да било свестен лекар.

— И как по-точно откри този доктор?

— От „Жълтите страници“ — отговаря тя, но от начина, по който го казва, автоматично разбирам, че лъже. — Обадих се и ме записаха за днес, в дванайсет и половина. И ти трябва да дойдеш с мен! Ти си единственият човек, на когото мога да имам доверие. Така де, не мога да отида с Уолт, не мислиш ли?

— А защо не отидеш с Питър? Нали той е човекът, който носи основната отговорност за всичко това?

— Той малко ме ядоса — отвръща Маги. — Когато разбра, че може да съм бременна, се побърка и не ми говори цели двайсет и четири часа!

Не знам защо, обаче в целия този сценарий има нещо, което просто не се връзва.

— Ама, Маги — контрирам я аз, — когато те видях в неделя следобед, ти ми каза, че тогава за първи път си правила секс с Питър…

— Не е вярно!

— Напротив, точно това каза!

— Е, не си спомням! — Тя развива обилно количество тоалетна хартия и закрива лицето си.

— Значи не тогава е бил първият път, така ли? — питам. Тя клати глава. — Спала си с него и преди.

— Да, в онази нощ, след като ходихме в „Смарагда“.

Кимвам бавно. Правя няколко крачки към прозорчето на старата тоалетна и поглеждам навън.

— И защо не ми каза? — изричам накрая.

— О, Кари, просто не можех да ти кажа! — изплаква приятелката ми. — Много съжалявам! Исках да ти кажа, обаче бях адски уплашена! Защото… ами ако някой друг научеше? Ако научеше Уолт? Всички ще решат, че съм развратница!

— Аз никога не бих си помислила такова нещо за теб! Никога не бих те помислила за развратница, ако ще и да си спала със стотина мъже!

Тук вече тя се изкисква.

— Смяташ ли, че една жена може да спи със сто мъже?

— Мисля, че може, стига да положи достатъчно усилия. Така де, това ще рече, че всяка седмица трябва да спиш с различен мъж. В продължение на две години. Лошото е, че практически няма да ти остава време почти за нищо друго, освен за секс.

Маги изхвърля тоалетната хартия, поглежда се в зацапаното огледало, а след това наплисква лицето си със студена вода.

— Това ми звучи точно като Питър. Единственото, за което си мисли, е секс.

Виж ти! Кой да допусне, че задръстеният Питър бил такъв жребец!

* * *

Кабинетът на въпросния доктор би трябвало да е на петнайсетина минути път от даскало, обаче вече минават трийсет, а ние все още се лутаме в квартала. До този момент бяхме почти притиснати от две коли, качихме се четири пъти на тротоара и прегазихме няколко пържени картофа. Маги настоя на път за доктора да се отбием в „Макдоналдс“, а когато вмъкнахме храната в колата, тя потегли толкова рязко, че всичките ми картофки излетяха от прозореца.