Той поглежда смръщено към Маги, която го поглежда неразбиращо. Накрая казва:
— Нямах предвид това. Искам да кажа, че ако наистина искаш да пишеш за вестника, аз нямам нищо против. Но трябва да се обадиш на нашия съветник — госпожица Смиджънс.
— Няма проблеми! — изричам с най-сладкия си гласец.
— О, я стига! — намесва се най-сетне Маги. — Вие двамата няма ли най-сетне да станете приятели?
Двамата с Питър се споглеждаме. Знаем, че това надали ще се случи някога. Но заради Маги ще положим усилия поне да се преструваме.
17.
Стръв за наивници
— Уолт! — подвиквам и го настигам в коридора на даскалото. Той спира и отмахва кичур коса от челото си. Косата му е доста по-дълга от обикновено и по челото му струи обилна пот.
— Къде беше в неделя вечер? Очаквахме те на партито у Лали, но не се появи никакъв!
— Не ми остана време да стигна и до вас — отговаря той.
— Че защо? Какво друго може да прави човек в този град? — Опитвам се да го кажа като на шега, обаче Уолт не се връзва.
— Колкото и да не ти се вярва, аз имам и други приятели.
— Така ли?
— Извън гимназия „Касълбъри“ също има живот.
— Хайде, стига! — сръгвам го в ребрата аз. — Пошегувах се. Просто ни липсваш.
— Да, вие също ми липсвате — отбелязва той и премества учебниците си от едната ръка в другата. Просто се налага да вземам извънредни смени в „Хамбургер Шак“. Което означава, че сега се налага да прекарвам всяка свободна минута в учене.
— Ама че гадна работа! — Вече сме стигнали пред стаята за почивка на даскалите, където аз се спирам, защото се каня да вляза точно там. — Уолт, наред ли е всичко? Ама сериозно?
— Разбира се — свива рамене той. — Защо изобщо питаш?
— Ами, ей така, не знам.
— До скоро! — махва с ръка той. И докато се отдалечава, аз осъзнавам, че ме е излъгал — или най-малкото за извънредните смени. Миналата седмица водих Миси и Дорит два пъти в „Хамбургер Шак“ и той не беше там нито една от въпросните вечери.
На всяка цена трябва да разбера какво става с Уолт! Отбелязвам си мислено тази задача, а след това натискам бравата на вратата.
Заварвам вътре госпожица Смиджънс, съветник към училищния вестник, заедно с госпожица Пицчийк, която преподава домакинство и машинопис. Двете си пушат и обсъждат въпроса как биха могли да отидат да се боядисат в универсалния магазин „Дж. Фокс“ в Хартфорд.
— Сузи твърди, че този салон буквално променил живота й! — изтъква компетентно госпожица Пицчийк. — През целия си живот бе носила нюанси на синьото, а изведнъж се оказало, че би трябвало да избере оранжевото!
— Оранжевото е за тиквите — отбелязва госпожица Смиджънс, с което почти ме кара да я харесам, защото съм напълно съгласна с нея. — Ако питаш мен, цялата тази мания по цветови анализ на характера е чиста шарлатания! Просто още един начин да отделиш глупака от парите му!
„Освен това — допълвам си на ум аз — е напълно безполезен, ако кожата ти е посивяла от пушене на три кутии цигари на ден.“
— Но пък е много забавно! — контрира госпожица Пицчийк, чийто ентусиазъм очевидно е пълен бетон. — Всяка събота сутрин се събираме една група момичета, а после ходим на обяд… — В този момент вдига глава и ме вижда как вися до вратата. — Да? — пита хладно. Стаята за почивка на даскалите е напълно забранена за достъп на учениците.
— Налага се да говоря с госпожица Смиджънс — казвам смирено.
На госпожица Смиджънс очевидно й е писнало тотално от скъпата й колежка, защото, вместо да ме натири навън като мръсно псе, изрича усмихнато:
— Кари Брадшоу, нали? Заповядай, Кари! И затвори след себе си вратата, ако обичаш!
Усмихвам се, докато се опитвам да задържа дъха си. Въпреки че от време на време припалвам, близостта с две жени, които димят като комини, ме кара да изпитам неистовото желание да размахам ръка пред носа си. Но тъй като това би било изключително грубо от моя страна, се опитвам да дишам през устата си.
— Питах се… — започвам.
— Разбирам! Искаш да работиш за вестника! — отсича с изненадващо проникновение госпожица Смиджънс. — Случва се всяка година. Понякога след първата четвърт на годината някой от големите внезапно се сеща, че иска да работи за „Нътмег“. Предполагам, че искаш да наваксаш с извънкласните занимания, нали?
— Не точно — отговарям, като се надявам да не ми стане лошо от толкова обилен цигарен дим.