Може би подозирайки, че го обсъждаме, Питър се приближава към нас и казва:
— Кари, не е необходимо да правиш това!
— О, нямам нищо против! — изричам весело. — Обичам да правя разни неща с ръцете си.
— Вярно ли е? — пита Гейл, когато Питър се отдалечава.
— Майтапиш ли се? Най-големият ми кошмар бяха релефните карти! А когато бях при скаутите, се провалих в шиенето и бродерията.
Малката Гейл се изкисква.
— Аз също — казва. — Когато порасна, искам да стана като Барбара Уолтърс12, въпреки че всички й се присмиват. Чудя се дали и на нея някога й се е налагало да прави това, което правя сега аз.
— Сигурно. А може би и далеч по-кошмарни неща.
— Така ли мислиш? — поглежда ме с надежда детето.
— Убедена съм! — натъртвам, твърдо решена да я успокоя. В следващите няколко минути двете работим, потънали в пълно мълчание, и изведнъж аз питам: — Между другото, каква е тази работа между сестра ти и Дона Ладона?
Тя ме поглежда подозрително и пита:
— Ти познаваш ли сестра ми?
— Разбира се.
В известен смисъл това е лъжа, разбира се. Не я познавам лично, но мисля, че се сещам коя е. Сестрата на Гейл трябва да е едно момиче от нашия випуск на име Рамона, което изглежда точно като Гейл, само че не толкова пъпчива и доста по-подобрена нейна версия. Не съм й обръщала голямо внимание, защото тя дойде в нашето даскало, когато бяхме зайци, и автоматично се сдружи с други хора.
— Много добра гимнастичка е — обяснява ми Гейл. — Или поне беше, когато живеехме в Ню Джърси. Когато беше на тринайсет, стана щатски шампион по гимнастика!
— А защо тогава не е в отбора по гимнастика? — изненадвам се аз.
— Порасна. Бедрата й наедряха. Сдоби се и с цици. И центърът на гравитацията й някак се премести.
— Разбирам.
— Но все още много я бива да прави колела и всички останали номера, които правят мажоретките. Кандидатства за тяхната група и беше абсолютно сигурна, че ще влезе, защото е много по-добра от всички момичета там, в това число и Дона Ладона, които не могат да направят дори едно пълно колело. Обаче не я избраха дори за подгласничка. Миналата година пак опита, а след това Дона Ладона отишла при нея и директно в очите й заявила, че нейната няма да стане, защото не била достатъчно красива!
— Просто ей така отишла и го е казала, така ли? — ахвам изумена.
Гейл кимва и отбелязва:
— Казала е, цитирам: „Ти не си достатъчно красива, за да влезеш в групата, така че недей да губиш и нашето време, и твоето!“
— Божичко! И какво направи после сестра ти?
— Оплака се на директора.
Кимвам, като си казвам, че това е типична реакция за Рамона — винаги гледа да изтропа проблема си на някой възрастен и точно заради това вероятно не са я взели в групата. И все пак…
— И какво каза директорът?
— Казал, че изобщо не иска да бъде въвличан в момичешки работи. А сестра ми му заявила, че това е чиста проба дискриминация. Дискриминация срещу момичетата, които нямат права коса, миниатюрни нослета и идеални цици. И той се засмял.
— Шефът е копеле. Всички го знаят.
— Но това с нищо не ни помага. Затова сега сестра ми се опитва да заведе дело за дискриминация.
— И ти ще пишеш по този въпрос, така ли?
— С удоволствие, само дето Питър няма да ми позволи. А и Дона Ладона няма да иска да говори с мен. Така де, аз съм все още заек. Освен това е предупредила абсолютно всички, че ако някой някога си отвори устата по този въпрос, ще се разправя директно с нея!
— Сериозно?
— А кой е този смелчага, дето ще тръгне да се разправя с Дона Ладона, а?! — Гейл въздъхва. — Нека си признаем — тя управлява цялото училище!
— Или поне си мисли, че го прави.
В този момент Питър се връща при нас и казва:
— Имам среща с Маги в мола „Фокс Рън“. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Разбира се — кимвам и си събирам нещата. — И без това имах среща там със Себастиан.
— Чао, Кари! — помахва ми Гейл. — Беше ми приятно да се запознаем! И не се притеснявай! Няма да те заговарям, когато се засечем по коридорите!
— Не говори глупости! Разбира се, че ще ми се обадиш, когато ме видиш!
— Гейл сигурно ти е разказала всичко за Дона Ладона и сестра й Рамона — казва Питър, докато прекосяваме паркинга по посока на неговия ръждясал жълт микробус.
12
Емблематично име в американската журналистика и най-скъпо платената водеща на новини в историята на телевизията. — Б.ред.