Излизам от колата и хлопвам вратата на колата малко по-силничко, отколкото трябва. Знам, че не е никак възпитано от моя страна, обаче не успявам да се сдържа.
— Ще се видим с вас двамата вътре, става ли? — подхвърлям.
— Става — кимва той, но очевидно е притеснен. — Ще бъдем в „Мисис Фийлдс“.
Кимвам и тръгвам покрай паркинга, като междувременно започвам да ровичкам в чантата си и накрая изваждам каквото търся — цигара. Запалвам я. И докато си пуша и постепенно започвам да възвръщам нормалното си състояние, жълтият корвет се вмъква в паркинга и се заковава със свистене на спирачки на около десет крачки от мен. Себастиан. С Лали.
Със смях и кикот двамата се изнизват от колата.
В гърлото ми се събира буца. Къде са били през последния час и половина?
— Здрасти, скъпа! — докосва леко с устни устните ми Себастиан. — Бяхме много гладни, затова отскочихме до „Хамбургер Шак“.
— Видяхте ли Уолт?
— Ъхъ — отговаря Лали. Себастиан ме хваща под ръка, а с другата хваща под ръка Лали. Така подредени, тримата влизаме в мола. Единственото ми успокоение е, че Себастиан не ме излъга за „Хамбургер Шак“. Когато ме целуна, дъхът му вонеше на лук с чушки, примесен с острия аромат на цигари.
18.
Групичките се създават, за да бъдат разрушавани
— Какво ще кажеш? — питам Мишката, като потропвам с химикалка по масата.
— Да нападаш Дона Ладона още с първата ти статия за „Нътмег“? Твърде рисковано, Брадли. Особено след като все още не си изслушала нейната версия за нещата.
— Не че не съм опитвала — контрирам.
Което не е съвсем вярно. Истина е, че по едно време бях започнала да я следвам, но всъщност не съм правила опит да се изправя очи в очи с нея. Единственото, което направих, е да мина покрай къщата й три пъти. Семейство Ладона живее на върха на един хълм в голяма нова къща, която е невероятно грозна. Има две колони отпред, една стена от тухли, втората стена е с гипсова мазилка и останалите от дърво, като че ли човекът, който я е проектирал, не е успял да реши от какво точно иска да я направи и накрая е струпал всичко на едно място. Но пък, от друга страна, това отразява перфектно начина, по който Дона Ладона се отнася към мъжете.
При две от минаванията ми оттам къщата определено беше празна. На третия път обаче зърнах Томи Брустър да излиза между колоните, следван от Дона. Точно преди да се качи в колата си, Томи се хвърли напред, като че ли се опитваше да я целуне, обаче тя го отблъсна с показалеца си и се засмя. И докато Томи беше все още на алеята и беснееше, пред къщата спря друга кола — син мерцедес. От нея излезе висок, доста красив младеж, мина покрай Томи така, сякаш него изобщо го нямаше, и автоматично хвана Дона през кръста. После двамата влязоха обратно в къщата, без изобщо да погледнат назад.
Когато става въпрос за момчета, Дона действително води доста интересен живот.
— Защо не започнеш с нещо не чак толкова проблематично, а? — пита сега Мишката. — Просто да дадеш възможност на хората да свикнат с мисълта, че ти пишеш за вестника.
— Но ако не пиша за Дона Ладона, просто нямам за какво да пиша! — извивам жалостиво глас аз. Вдигам крака на масата и накланям стола си назад. — Най-готиното при Дона е, че всички се страхуват от нея. Така де, какво друго от живота на гимназията е в състояние да предизвика толкова много брожения и напрежение?
— Групите.
— Групите ли? Че ние дори не сме групичка!
— От гледна точка на това, че през последните десет години се движим почти с едни и същи хора, може да се каже, че сме групичка.
— Аз пък винаги съм смятала, че ние сме против групичките.
— Сдружението против групичките също е групичка, нали? — изтъква Мишката.
— Да, в това като че ли има нещо наистина — замислям се аз, като се накланям максимално назад със стола си. Когато заставам почти перпендикулярно на пода, краката ми се изплъзват и аз падам назад, като междувременно събарям и няколко учебника. Столът се приземява на главата ми, а когато надниквам изпод седалката му, над мен стои със загрижено лице малката Гейл.
Крайно време е някой да каже на това момиче, че вече има шампоани и против пърхот.
— Кари? — кокори се тя. — Добре ли си? — Оглежда се като обезумяла и започва да събира учебниците от пода. — Най-добре е веднага да станеш, докато библиотекарката не те е открила! А ако те открие, ще те изрита!