Мишката избухва в смях.
— Защо ми се смеете? — простенва Гейл, стиснала цяла купчина книги. Очите й се пълнят със сълзи.
— Скъпа — казвам аз, — не се смеем на теб! Просто ние сме най-големите! И изобщо не ни пука дали библиотекарката ще ни изгони или не.
— А дори и да се опита, сигурно ще й покажем среден пръст! — добавя Мишката. После двете се споглеждаме и пак се изхилваме.
— О, ясно — мънка Гейл и започва нервно да гризе устните си. Аз дръпвам стола до мен и я каня: — Заповядай, седни!
— Сериозно?
Момичето предпазливо присяда на ръба на стола и аз изричам тържествено:
— Гейл, представям ти Робърта Кастълс, позната повече като „Могъщата Мишка“ или за още по-кратко — „Мишката“!
— Здравейте! — изрича срамежливо детето. — Знам всичко за вас! Вие сте истинска легенда! Всички казват, че вие сте най-умното момиче в цялото училище! Ще ми се и аз да бях нещо подобно. Да бъда най-умната, де. Защото си знам, че никога не мога да се надявам да бъда най-красивата.
Точно в този момент в библиотеката се материализират двете Джен и започват да душат като хрътки. Забелязват ни и сядат през две маси от нашата.
— Виждаш ли онези момичета? — соча ги аз с глава на Гейл. — Смяташ ли, че са красиви?
— Кои, двете Джен ли? Ама, разбира се! Разкошни са!
— Сега! — подчертавам. — Красиви са сега! Но след две години…
— Ще изглеждат много, много стари. Ще приличат на четирийсетгодишни лелки! — довършва Мишката.
Малката Гейл покри уста с ръка и се изхилва.
— Но защо? — после пита. — Какво е станало с тях?
— Сега нищо. Но върхът им е гимназията — обяснявам аз.
— Каквоооо!
— Точно така — съгласява се тържествено Мишката. — А след гимназията всичко за тях тръгва надолу. Бебета. Съпрузи, които им изневеряват. Работа без никаква перспектива. Следователно не е никак добре да стигнеш върха си още в гимназията. Защото оттам нататък всичко е главоломно спускане надолу. И животът ти се превръща в същински кошмар.
— Никога не съм се сещала да погледна на нещата от този ъгъл — отбелязва Гейл и оглежда двете Джен така, сякаш са страховити пришълци от друга планета.
— Та като стана въпрос за това — казвам аз, — кое за теб е най-гадното нещо в гимназията?
— Ами… храната?
— Не става. Историите за стола вече досадиха на всички. Проблемите с Дона Ладона също се изключват.
— Ами в такъв случай бих казала… групичките!
— Групичките, значи — кимам и поглеждам косо към Мишката. — И защо?
— Защото те карат да се чувстваш неуверен в себе си. И винаги усещаш, че не принадлежиш към дадена групичка, защото тези хора просто не разговарят с теб. А понякога, ако все пак си в някоя групичка, все едно живееш в „Повелителят на мухите“13. И непрекъснато се питаш дали ти няма да бъдеш този, който ще бъде убит. — След това изявление тя отново слага ръка на устата си. — О, май много се разприказвах.
— Нищо подобно! Продължавай да говориш! — подканвам я аз. Вадя една тетрадка, обръщам я на празна страница и започвам да пиша.
— Знаеш ли, че онази история, която пиша за „Нътмег“, върви доста добре — отбелязвам, докато изваждам тавата с шоколадови бисквитки от фурната.
Себастиан обръща на следващата страница на списание „Тайм“, което чете, и подхвърля:
— И за какво се разказваше в нея?
Казах му вече двайсетина пъти.
— За групичките в училище. Вече успях да интервюирам поне десетина човека и получих доста интересни отзиви.
— Хмммм — промърморва Себастиан, без да проявява абсолютно никакъв интерес.
Но въпреки това аз не се отказвам:
— Уолт е на мнение, че макар групичките да ти осигуряват защита, те могат и да спънат развитието ти като личност. Ти какво мислиш?
— Какво мисля аз ли? — изрича Себастиан, без да вдига поглед от списанието. — Мисля, че Уолт си има по-важни проблеми.
— Какви по-точно?
— Толкова ли искаш да знаеш? — Този път ме поглежда над очилата си за четене, които са изработени в стил на слънчевите очила „Рей Бан“. Винаги, когато си сложи очилата за четене, сърцето ми се разтопява. Той все пак има и недостатъци! Не вижда добре. Адски е сладък всъщност.
13
„Повелителят на мухите“ (1954 г.) — един от най-известните романи на британския писател Уилям Голдинг, алегория за безуспешните опити на цивилизацията да опитоми варварските инстинкти на човечеството. — Б.пр.