— Дай да си дръпна и аз — обръща се Лали към Маги, което е твърде необичайно, защото Лали почти никога не пуши.
— Да, статията си я биваше — признава неохотно и Питър.
— Всичко, което Кари прави, е добро — отбелязва Лали. От ноздрите й се вие дим. — Нали е така? Кари винаги трябва да успее!
Тази враждебност целенасочена ли е? Или просто е в лошо настроение? Лали ме поглежда право в очите, като че ли ме предизвиква да отгатна сама.
— Невинаги успявам — контрирам аз. Измъквам една цигара от пакета на майката на Маги. Очевидно се е отказала от опитите да ги спира. — И по-точно, обикновено се провалям — отбелязвам, като се опитвам да обърна всичко на майтап. Запалвам цигарата, вдишвам дълбоко, задържам дима в устата си и после издишвам няколко перфектни кръгчета. — Но от време на време и на мен ми се случва да имам късмет.
— Я стига! — подвиква Лали с неприкрита заядливост в гласа. — Пишеш за „Нътмег“, имаш поне четири трофея за скокове във вода и освен това открадна Себастиан от Дона Ладона! На мен това ми звучи като да получаваш всичко, което искаш!
За момент настъпва напрегната тишина. После Мишката казва:
— Този въпрос е доста сложен. Дали човек винаги получава онова, което иска?
— Ти го получаваш — отвръща Маги. — Ти и Питър го получавате!
— И Лали. Както и ти, Маги! — настоявам аз. — Освен това не смятам, че съм откраднала Себастиан от Дона Ладона. Той ми каза, че вече не се виждал с нея. А дори и да беше така, тя… е, надали бих могла да я нарека своя приятелка. Така че нищо не й дължа.
— Пробвай да й го кажеш! — подсмихва се подигравателно Лали и смачква ядовито фаса с тежките си ботуши.
— Че на кого му пука за Дона Ладона?! — провиква се изведнъж Маги. Поглежда към Питър и допълва: — Писна ми да слушам за това момиче! И не искам никой повече да споменава името й, чухте ли?
— Съгласни сме — кимва неохотно Питър.
— Така — казвам аз.
Питър извръща очи, докато пали цигарата си, а после ме поглежда и казва:
— Предполагам се сещаш, че от този момент нататък Смиджънс ще очаква от теб друга история за вестника.
— Няма проблеми.
— За какво ще пишеш този път? — пита Лали. Взема си още една цигара от пакета на Маги, оглежда я и я пъхва зад ухото си.
— Е, все ще измисля нещо — отговарям, като не преставам да се чудя защо днес приятелката ми се държи толкова странно.
19.
П-п-п-промени
— Маги, това не е хубаво! — просъсквам. Часовете току-що са свършили и Мишката, Маги и аз се крием в кадилака на Маги.
— Добре де, ами Лали? — сменя темата Мишката. — Не мислите ли, че тази сутрин край плевнята се държа доста странно?
— Ревнува! — отсича Маги.
— И аз така си помислих — съгласява се Мишката.
— Тя е много ревнив човек — допълва Маги.
— Не е! — протестирам аз. — Просто Лали е самоуверена, нищо повече. Понякога хората я разбират погрешно.
— Не знам, Брадли — отбелязва Мишката. — Ако съм на твое място, бих внимавала с нея.
— Окей, хора. Ето го! Скрийте се! — командва Маги и всички дружно се свличаме на пода.
— Това, дето правим, не е никак правилно — промърморвам.
— Нали ти беше тази, дето иска да става писател? — обажда се Маги. — Истинският писател би искал да разбере как стоят нещата!
— Искам, разбира се, но не по този начин. Защо просто не го попитаме?
— Защото той няма да ни каже истината! — отсича Маги.
— Мишке, ти какво смяташ?
— На мен не ми пука — отвръща Мишката от задната седалка. — Аз съм само за возенето. — Подава леко глава и поглежда през задния прозорец. — Влезе в колата! Напуска паркинга! Бързо, иначе ще го изгубим!
Дотук с незаинтересоваността на Мишката.
Маги се вдига бързо на седалката, включва колата на скорост и скача върху газта. Излиза от другата страна на паркинга, а когато стига до задънения край, продължава надясно по тротоара.
— Господи! — провиква се Мишката, вкопчена здраво в облегалката пред нея, докато Маги прави остър завой наляво. Само след секунди сме на две коли зад оранжевия хечбек на Уолт.