18 юли 1904. 2) Обърни се към хората със своята духовна, божеска страна: на разума и любовта, на разумната любов, на любовния разум – и ще ги привлечеш към себе си и сам ще се привлечеш към тях. Обърни се към тях с телесната, личната страна – и неизбежно отдалечаване, борба, страдание.
22 октомври 1904. 1) Отново, както става тъй често с мен, идва мисъл, изглеждаща странна, парадокс; но идва от друга страна, втори, трети път, започваш да мислиш за предметите и мислите, свързани с нея, и изведнъж идваш до убеждението, че това не само не е парадокс, не е случайна мисъл, а най-главната, най-важната, която открива нова важна страна на живота. Така беше с мен с мисълта за призванието на човек да се усъвършенства. Много внимателно и плахо се отнасях към тази мисъл, защото на някои тя се струва баналност, а на други нещо неприятно, глупаво смешно, против което озлобено се изправят. И ето аз стигнах до убеждението, че това е мисъл, разрешаваща всички съмнения, че в това е ясният и единствено достъпен нам смисъл на живота. Защо е нужно да се усъвършенстваме, не зная и не мога да зная. Но ако не зная защо, то аз несъмнено зная, че в това е законът и целта на нашия живот. Зная това по три най-убедителни довода: защото, първо, целият ни живот е стремеж към добруване, т.е. към подобряване на своето положение. И стремежът към усъвършенстване не е предписание на разума, а свойство, вродено у човека. Всеки човек винаги съзнателно или несъзнателно се стреми към това. Това първо. Второ, това е единствената дейност от всички човешки дейности, която не може да бъде спряна и която в притеснения, страдания, болести и в самата смърт може да се извършва така свободно, както винаги. Това второ. Третото доказателство за това, че това е отредено на човек, е това, че за човека, съзнателно поставил си тази дейност за цел, изчезва всичко това, което наричаме зло, или по-скоро се претворява в добро. Гонения, оскърбления, нужда, телесни страдания, болести собствени и на близки хора, смъртта на приятели и своята собствена, всичко това такъв човек приема като нещо, което не само трябва да бъде, но като нещо, което му е нужно за неговото усъвършенстване.
11) Трябва да се примирим с тайната, която ни обкръжава, да признаем нейната непроницаемост и да знаем, къде да се спрем в поставянето на въпросите и в отговорите на тях.
12) Но все пак е грешно да не се отговаря на метафизични въпроси, както и на всички.
13) Можем да знаем за нашия живот, за неговото предназначение и смъсъл точно толкова, колкото ни е нужно за нашето благо.
5 ноември 1904. Всъщност, всички вярващи в добрия Бог не могат да не вярват в това, че в света няма зло, и, главното, че нито един човек не може да направи зло на друг човек. Аз не бих могъл нито да вярвам в Бог, нито да живея в такъв свят, в който Нерон, Екатерина, глупавият Николай могат да причиняват нещастия на хората. Това не може да бъде. А ако е така, то няма нито разум, нито Бог.
3) Трета нощ поред изпитвам сиротно чувство, чувствам се отделен от Бога, с прекъснато общение с Него. Това не Му е нужно. А аз не мога без Него. Колкото и глупаво, неоснователно, младенческо да е моето отношение към Него, но то ми е нужно. Нужно ми е за известна дълбочина и висота на съзнанието.
Казват: може да се мине и без Бог. Разбира се, възможно е за този, който не е дорасъл до общението с Него. Аз прекарах без Него повече от половината си живот. И сега не се нуждая от Него, когато живея животински живот. Всеки от нас несъмнено знае, кога е най-здрав физически. Също така всеки мислещ човек знае, кога е най-здрав духовно. Ето в такива минути на духовно здраве не бива да се мине без Бог.
24 ноември 1904. 1) Би могло да се стори странно, но е несъмнено, че само в това, което са наричали ереси, се е проявявало и движело, т.е. се е изяснявало, ставало е достъпно християнството. Ересите може да са били нехристиянски, погрешни, но е несъмнено, че ученията, признаващи държавната, организирана религия: католицизъм, православие, лутеранство, не са били християнство.
1 декември 1904. Започнах „Кой съм аз?”. Много ми е хубаво на душата. Не мога достатъчно да благодаря на Бога, Бога, Бога (не се боя от тази дума и понятие) за всичко, което ми е дадено.
11 декември 1904. 1) Хората казват, че със своята деятелност искат да служат на човечеството, на неговото развитие, като че ли могат да знаят, че в този безкрайно сложен процес на усъвършенстване на човечеството, какво и как съдейства и какво пречи на това развитие. А за да не сгреши и наистина да съдейства за всеобщото усъвършенстване, човек може да прави само едно: сам да се усъвършенства, да се старае да бъде съвършен като Небесния Отец.
7) Медицинската наука и практика, също както пиянството, милитаризма, разкоша и потискането на работниците, е едно от най-големите бедствия на нашето време, и има същия произход като на другите бедстствия: именно, отсъствието на религия, т.е. признаването на собственото ни положение в света. Основата за разумното (религиозно) разбиране на живота е memento mori, т.е. памет за смъртта, - не толкова памет, колкото разбиране за краткостта и преходността на живота. Медицинската наука е длъжна да се занимава само с живота, да търси средства за неговото удължаване. И този възглед се усвоява от тълпата. Обаче се свършва с това, че медицината не успява да удължи живота, а постига само това, че разваля живота, лишава го от разумно разбиране; да не говорим за нравствените ужаси на страха от зарази и нелепите теории за заразните бактерии.
22 декември 1904. 4) Има само два начина за съвместен живот в съгласие на хората: подчинение на един или няколко разпоредители под страх от насилие или свободно съглашение на хората, не изключващо и разпоредители, когато е нужно, но без право на насилие.
6) Животът, който съзнавам, е прохождане на духовната неограничена (божествена) същност през ограниченото с предели вещество. Това е вярно.
31 декември 1904. 1) Процесът на унищожаване пределите на тялото е радостен – би трябвало да е радостен. Животът е смърт. Ако обичаш живота, обичай и смъртта. Ако обичаш плътската любов, обичай и децата. Както плътската любов води до деца, така и животът води до смъртта. Смъртта е плод на живота. Как да не я обичаш, как да се страхуваш от нея? Колко много зло е причинила на хората лъжливата църковна вяра, според чието учение назначението, целта на живота – смъртта – и деятелността, употреблението на жизнените сили – трудът – се представят като зло, наказание за греховете! Трудът, грехът, смъртта са признати за зло. А трудът е не само най-доброто, но и единственото употребление на живота, грехът е осъзнаването на своята грешка, смъртта е достигането на целта. И всичко това е признато за зло.
4) Предаването на Порт Артур ме огорчи, мъчно ми е. Това е патриотизъм, аз съм възпитан в него и не съм свободен от него, също както не съм свободен от личния егоизъм, от семейния егоизъм, даже от аристократическия, и от патриотизма. Всички тези егоизми живеят в мен, но у мен има съзнание за божествения закон, и това съзнание държи юздите на тези егоизми, тъй че мога да не им служа. И тези егоизми по малко атрофират.
5) Съвестта е въздействие на съзнанието на вечното, божественото начало върху временното, телесно съзнание. Докато не се събуди това съзнание, няма съвест. Напразно ще се обръщаш към нея.
1905 г.
1 януари 1905. Не мога да се нарадвам на своето щастие. Бях у Маря Александровна. Тя изпитва същото. Колко леко би било на всички да