14 юли/26 юли 1884. Напразно не си заминах. Струва ми се, че това е неизбежно. Макар че ужасно ми е жал за децата.
1 август/13 август 1884. Главното е, колко е лъжовно учението за любовта. Не е шега, че ненавиждам любовта като учение. Любовта е самият живот, цел, закон, а те и Павел, и неразбиращите учението на Христа я излагат като правило. Като правило, това е величайша лъжа.
3 август/15 август 1884. Почти целия ден косих.
1888 г.
25 ноември 1888. Трябва да спрем да пишем, да четем и да говорим, трябва да се работи.
28 декември 1888. Дойде Поша. Заяви ми, че са се целунали с Мария.
1889 г.
5 януари 1889. Обяснявах се с Поша. Все повече и повече го обичам.
Няма за тях бог, няма нравствени принципи – само едно течение. Страшни лицемери, книжовниците са вредни.
8 януари 1889. Поша си замина. Аз му казах в какво го упреквам.
19 януари 1889. Рано. Много мислих още в постелята. А именно: страданието идва от греха. От страданието – разбирането. От разбирането – любовта. Разбирането унищожава греха; любовта унищожава страдането.
6 март 1889. Аз казах: Хората живеели и не знаели защо, Христос им обяснил закона на живота: Установяване на Царството Божие на земята и дал смисъл в живота на всеки – участие в това установяване. И всичко това е най-точната, ясна реална философия. А те я наричат мистицизъм. Да, жалки са, ужасно жалки.
27 март 1889. Да вършим Божията воля? Как да я узнаем? Едно е средството – да живеем без да нарушаваме закона (на чистотата, смирението и любовта).
28 март 1889. Да се устройва управление, да се подобрява то. За какво? За това, за да може тази гибел на хората, и гибелта в други видове, да продължава успешно и безпрепятствено. Удивително!
30 март 1889. ...а истината е в християнския живот, а християнският живот е в пълното отричане от собствеността, безопасността, следователно и от всякакво насилие.
19 април 1889. Сякаш съм направен нарочно точно за това с моята
репутация – да бъда камбана.
22 април 1889. Мислех си: Отделяне в община, образование в общината, поддържане на нейната чистота – всичко това е грях – грешка. Не бива да се пречистват един или няколко души; като ще се пречиства, то всички заедно...
Цялата работа е в това, да се изпълнява закона на истината...
Нужно е едно: всеки сам да се доближи до идеалите според възможностите си да свети. О, ако само започнехме да правим това. Какво ли би станало с цялото зло на света?
23 април 1889. По-важно е унищожението. Премахването на нравствено най-добрите хора. Това се и върши. И все пак светът не загива.
1 май 1889. Гадно, отвратително. Нищо не можах да правя.
19 май 1889. Обикновено предполагат и Христос даже така (по Лука) е учил за собствеността, че тя трябва да се отдаде. Това не е вярно. Църква, държава, собственост. Всичко това трябва да унищожиш само вътре в себе си; у себе си да унищожиш признанието за действителността на тези неща, а нищо не трябва да се разрушава. За човека, унищожил в себе си поне собствеността, не е нужно нищо да отдава, а трябва само да живее като не я признава.
23 май 1889. Той е много, много лекомислен и тщеславен човек... Защо живеят всички тези хора?
30 май 1889. Хора, които не са възкръснали за живот, са заети винаги и само с приготовления за живот, а животът го няма. Заети са с хранене, сън, учение, отдих, продължение на рода, възпитание. Само едно нещо го няма – животът. Израстването на собствения живот - да служиш на Бога.
Закуска на крикета. Все същия този разврат на лукса и безделието сред нищетата и труда: тежко. Пък и ме боли и не съм в настроение. Макар че в глъбината на душата ми е добре и израствам и обичам всички.
6 юни 1889. Нещастен съм, защото не съм чист. Как да постигна чистотата?
13 юни 1889. Страхов разказваше, възкресението на вагнеровата опера. Ужасно е да слушам, до какво пълно безумие са стигнали хората. Трябва да пиша за изкуството.
Но кой е този, който помага за борбата? Не зная. Трябва да е Бог. Този, който е в мен, този, когото съм длъжен да обичам от цялото си сърце, от цялата си душа и с целия си разум. Да, 1) тяло, животно, 2) разумен човек и 3) Бог. Ето от какво съм съставен.
19 юни 1889. Все същия мъчителен и неправилен живот. Всички са в злото и всички се мъчат.
20 юни 1889. Станах в 6 и отидох да ора. Много приятно.
26 юни 1889. Косих цяла вечер, дойде Файнерман. Спорих с него. Той съжаляваше за мен, че не отдавам имението и не устройвам община. Той, заедно с Алехин, е твърде едностранчив. И слабо религиозен.
28 юни 1889. Станах в 5. Прекрасно работих цял ден. Изпращах Файнерман. Той е млад и не защото е революционерен, а по-скоро социалистическият идеал у него заглушава всичко. – Вечерта почувствах тъга под лъжичката и не спах цяла нощ.
1 юли 1889. Едно е лошо: социалистическата марксистка представа, че ако много дълго се прави лошо, то от само себе си ще стане хубаво. Капиталите отиват у малко на брой ръце, а накрая ще дойдат само в едни. Работническите съюзи също ще се слеят в един. И капиталът и работната сила ще бъдат разделени. Тогава властта или революцията ще ги съедини, и всичко ще бъде благополучно. Главното е, нищо в нашата цивилизация да не намалее, да не тръгне назад: ще бъдат същите дворци, гастрономически обеди, лакомства, вина, екипажи, коне – само че ще бъдат достъпни за всички. Ето това е непонятно, как не виждат, че това е невъзможно. Вземете сега разкоша от дома в Ясна поляна и го разделете между селяните. Не бива. Не става. (Трябва да се откажем от разкоша.) Докато има насилие, силата на капитала и изобретенията се насочват не към това, което е нужно...
Трябва да решим на кого да служим: на Бог или на Мамон. На двамата не може. Ако ще служим на Бога, то трябва да се откажем от разкоша и цивилизацията, и да бъдем готови да ги устроим още утре, само че общи и равни.
14 юли 1889. Като се върнах в къщи заварих Соня озлобена срещу Романов, затова че в кухнята се удивлявал, че за 12 господари се грижат 16 слуги и не одобрявал това.
17 юли 1889. Телеграма от Черткови – дъщеря им починала...
25 юли 1889. За какво им е да се женят?
27 юли 1889. Човек, вършещ Божията воля, никога не знае, не може да знае какво ще стане, видимите последствия. Той винаги е със завързани очи. И колкото по-добре изпълнява Божията воля, толкова е по-сляп...
...Само че тази вяра за мен не е онази вяра, за която говорят православните, вяра, ръководеща живота; тази вяра е последствие от мирогледа. И от това е ясна разликата между вяра и мироглед. Мирогледът е това, в името на което живееш, постъпваш така, а не иначе, защото то определя доброто и лошото, прокарва черта между тях...
Трябва хората да разберат, че не бива да се купуват и продават хора. А за това е нужно – свобода от вмешателството на управниците и преди всичко, свободата, давана от въздържанието. За нея никой не говори.
1 септември 1889. Най-изгодното за всички устройство се получава не тогава, когато целта на всеки ще бъде изгодата, земното благо, то ще се получи само тогава, когато целта на всеки ще бъде благо, независимо от земното, когато всеки си каже от сърце: блажени нищите, плачещите, гонените. Само тогава, когато всеки ще търси не земното благо, а когато ще търси духовното.
13 септември 1889. Повече от всичко ме успокоява съзнаването на това, че съм длъжен да постъпвам по Божему така, както постъпва Бог. Той не се сърди, не се огорчава и не отслабва, а е все така добър, радостен и всемогъщ. Такъв трябва да бъда и аз.
14 септември 1889. Признаци за това, че живеем по Божията воля:
Най-първият, главен и несъмнен признак, който сме така склонни да пренебрегваме, е отсъствието на усещане за духовно страдание. Ако изпитваш пълна свобода, ненарушавана от нищо, то живееш по Божията воля. Другият признак, проверяващ първия, е ненарушаването на любовта към хората. Ако не чувстваш враждебност към никого и знаеш, че и към теб не изпитват нищо лошо, значи живееш по Божията воля. Третият признак, отново проверяващ първия и проверяван от него, е духовното израстване. Ако чувстваш, че ставаш по-духовен, че побеждаваш животинското, значи живееш по Божията воля.