2) Спасението от злочестината на нашия живот е едно и само едно: признаването на пълното безумие на нашия живот и пълното отричане от него.
3) Християнският идеал на нашето време е пълното целомъдрие. Признаването на брака за нещо свещено, даже за хубаво, е отричане от идеала. Християнското посвещаване, ако допуснем религиозния акт на посвещаване, може да бъде само едно: да се посветим на пълно целомъдрие, а не на разрешеното полово общуване, а обетът може да бъде не за вярност към съпрузите, а и за двамата само един: целомъдрие, включващо в себе си вярност към Единствения.
4) Не може да няма самоубийства, щом хората не се опират на нищо, щом не знаят: кои са и защо живеят, и при това да са уверени, че не им трябва да знаят това.
6) Много важно: Тъй както понятието за сътворението е заседнало в главите на хората, изискващо отговори на въпроса: как е произлязъл светът във времето? сътворението на света, (Дарвин) така е и с другия такъв въпрос за произхода на злото (грехът на Адам, наследствеността). Но и едното, и другото са грубо суеверие. Светът не е произлязъл, той - това съм аз, зло не съществува, това пак съм аз.
11 май 1910. 1) Суеверието за злото. Зло няма. Животът е благо. Злото е отсъствие на благо – само признак за заблуждение, за грешка. Времето само затова и съществува, за да можем да видим своите грешки и да ги поправим, да имаме радостта (висше благо) да поправяме своите грешки. Ако не поправяме своите грешки, то те ще бъдат поправени пряко нашата воля от смъртта.
12 май 1910. 1) Колко лесно се усвоява това, което се нарича цивилизация, истинска цивилизация, и от отделните хора и от народите! Премини през университет, почисти си ноктите, възползвай се от услугите на шивача и фризьора, пътувай в чужбина, и ето че си готов най-цивилизован човек. А за народа: повече железопътни линии, академии, фабрики, дреднаути, крепости, вестници, книги, партита, парламенти - и ето че е готов най-цивилизованият народ. Заради това хората се хващат за цивилизацията, а не за просвещението - и отделните хора и народите. Първото е лесно, не изисква усилие и предизвиква одобрение; но второто, напротив, изисква напрегнато усилие и не само не предизвиква одобрение, но винаги е презирано и ненавиждано от мнозинството, защото разобличава лъжата на цивилизацията.
13 май 1910. 1) Само да кажа за това, че повечето хора очакват работата като милостиня, за да стане ясно, колко ужасен е нашият живот и по безнравствеността, и по глупостта, и по опасността, и по злочестината.
4) Че злото е суеверие най-ясно от всичко се вижда от факта, че смъртта се счита за зло. За мен – аз знам, че е зло.
14 май 1910. 1) Колко би било хубаво да си в състояние искрено да отговориш на въпроса: Как си със здравето? – Не зная, това не ме засяга.
18 май 1910. 1) Религиозната истина: съзнаване в себе си на невидимото начало, даващо живот на всичко и стремеж към удовлетворяване исканията на това начало, познаваеми както от всеки човек, така и от най-чувствителните към това съзнание хора. И навсякъде е едно и също: изражението на това висше начало съединява хората, съединените хора под влиянието на похотта – страстите, извращават разбирането за това начало и неговите изисквания, и съединението на хората служи за основание и причина за отстъпление от осъзнатите изисквания.
22 май 1910. II) Всичко е много просто: Завоевателите, убийците, грабителите са подчинили работещите. Имайки власт да раздават техния труд, заради разпространението, задържането и укрепването на своята власт те викат някои от покорените за свои помощници в грабежа и затова им дават дял от ограбеното. Това, което се е вършело просто и явно в старите времена, сега се прави измамно и потайно. Сред покорените винаги се намират хора, които не се гнусят от участието в грабежите, често, особено сега, без да разбират какво вършат, и заради собствената изгода участват в поробването на своите братя. Сега това се върши от палача, войника, жандармериста, тъмничаря, до сенатора, министъра, банкера, члена на парламента, професора, архиерея, и очевидно не може да свърши по никакъв друг начин, освен, първо, да разбере тази лъжа, и второ, да се развие нравствено толкова високо, че да се откаже от своите изгоди, само и само да не участва в поробването и страданията на своите ближни.
5 юни 1910. 1) Казват на човека, че трябва да работи, а той вика: не искам. И щом казвате, че всички трябва да работят, то нека всички тези богаташи, които нищо не правят, да ми дадат пример. Щом те започнат да работят, и аз ще започна, а без тях не искам.
14 юни 1910. 4) Не ни е дадено да знаем какво ще бъде след нашата смърт; но можем да знаем и знаем, че е благо.
5) Колко естествено е, че просветените хора покриват цялото си тяло, особено жените, и оставят открито само това, на което е печатът на духовността – лицето. Разголването на тялото сега е признак за падение. Същото би трябвало да важи и за мъжете.
6) В много силно, задушевно молитвено настроение ми се иска да се моля. И се опитвам да се моля: помогни ми да бъда с Теб, да изпълня Твоето дело, да победя всичко лошо в себе си. Но каквото и да мисля, все не е нужното, и осъзнавам, че няма нужда да моля за нищо, че всичко, което мога да прося, ми е дадено, всичко е в мен.
7) Може да съединява само разбирането за това, че само религията обединява – самото разбиране за живота. Но такава религия няма – като църква или бахаисти, а само стремеж към такава единна религия. На единението пречи, първо, неразбирането, че в това е целта, и второто и главното, разбирането му, но с предположението, че тази религия е намерена, че тя е католицизъм, бахаизъм...
Истинската религия е преди всичко търсенето на религия.
8) Срещнах един естонец – управител на имение, деловит, трезв, красив човек, и за първи път ясно разбрах значението на „Русия” – Орда, заграбваща най-добрите, нравствено и умствено стоящи над ордата нации, която сега се гордее с тях и с всички сили се опитва да ги държи покорени. Колкото и да е отвратително това дело, още по-отвратително е неговото оправдание, възвеличавано като патриотизъм.
15 юни 1910. Да мислиш, че може да се живее безпогрешно, безгрешно е най-голямото и най-вредно заблуждение.
19 юни 1910. 1) Ужасно е не отделното, несвързано, лично, глупаво безумие, а общото, организирано, обществено, умно безумие на нашия свят.
21 юни 1910. 1) Дадено ни е едно единствено, но затова пък неотменимо благо – на любовта. Обичай, и ще изпитваш радост от всичко: и от небето, и от дърветата, и от хората, и дори от самия себе си. А ние търсим благо във всичко друго, но не и в любовта. А търсенето му в богатство, власт, слава, изключителна любов - всичко това не само че не дава благо, но навярно те лишава от него.
22 юни 1910. Ходих с Чертков в Лебучане. Там посетих фабриката – това е проявление на безумието.
28 юни 1910. Приятни разговори с работниците. У Серьожа има толкова много хора, и е скучно, тъжно. Ходих при псалта и говорих с жените. Как можем да живеем сред тази ужасна, напрегната нужда?
11 юли 1910. 3) Не очаквах, че когато те ударят по едната буза, а ти подложиш и другата, че биещият ще се опомни, ще престане да бие и ще разбере значението на твоята постъпка. Не, точно обратното, той ще си помисли и ще каже: колко хубаво, че го набих. Сега вече и по неговото търпение е ясно, че той чувства вината си и моето превъзходство над него.
Но зная, че въпреки това, все пак за теб и за всички е по-добре да можеш да го направиш - когато те ударят по едната буза, да подложиш и другата. В това е „съвършената радост”. Само го изпълни. И тогава можеш само да благодариш за това, което ти се струва мъка.