11 юли 1910. Жив съм едва-едва. Ужасна нощ. До 4 часа сутринта. И най-ужасното от всичко беше Лев Лвович. Той ме ругаеше, сякаш съм малко момче, и ми заповядваше да отида в градината подир София Андреевна... Не мога спокойно да гледам Лев. Още съм лош. Соня, бедната, се успокои. Жестока и тежка болест. Помогни ми, Боже, да я понеса с любов.
16 юли 1910. 1) Живеем безумен живот, в глъбините на душата си знаем, че живеем безумно, но продължавам по навик, по инерция да го живеем, или не искаме, или не можем, или и по двете причини, да го изменим.
18 юли 1910. София Андреевна отново е развълнувана. „Изневерил съм й и затова крия дневниците си.” А после съжалява, че ме мъчи. Неукротима ненавист към Чертков.
20 юли 1910 3) Вярата, това, на което вярват, не е нищо друго, освен суеверие. Хората предпочитат вярата на съзнанието, защото тази вяра е по-твърда и по-лека, също тъй твърда и лека, както следването на обичая, и лесно преминава в навик, но самата вяра винаги не е твърда, колеблива, и не предизвиква движение на духовен живот. Тя винаги е неподвижна и предизвикателна., извиква желание за обръщане към другите, понеже не може и да бъде иначе, тъй като се основава на общественото мнение, а колкото повече хората споделят вярата, толкова е по твърда. Вярата е мирско дело, удобно условие за телесен живот. Съзнанието за Бога е дело на душата, неизбежно условие за разумен, хубав живот. Вярата винаги е stationaire (неподвижна), съзнанието винаги се движи. За „вярващите” движението на живота се извършва в телесната област, а за съзнаващите – в духовната област.
21 юли 1910. 2) Науката е приют за немощни, или по-скоро поле за успешна изява сред тълпата, открито за всички умствено и нравствено най-ограничени хора. Занимавайки се с наука, той може и да не съзнава това, което прави, преброявайки буболечките или прехвърляйки книгите и подбирайки от тях цитати, които подхождат на избраната тема, може или нищо да не мисли, или да измисля в това безжизнено, никому за нищо ненужно съображение някаква си теория и да бъде напълно уверен, че върши най-важното дело на света.
26 юли 1910. 1) Има един вечен, човешки закон за любовта, а суеверниците на науката, изследвайки зверовете, са открили закона за борбата и са го приложили към човешкия живот. Какво безумие!
27 юли 1910. 5) Ние не признаваме закона за любовта, присъщ на човека, открит за нас от всички най-велики мъдреци на света и осъзнаван от нас в нашата душа, защото не го виждаме във веществените явления в света, а виждаме, виждаме във веществения свят закона за борбата, свойствен за животните и затова признаваме закона за борбата, приписвайки го на човека. Какво ужасно и грубо заблуждение! А точно то се счита за мироглед, присъщ на най-просветените хора.
5 август 1910. 9) Напълно егоистичният живот е неразумен, животински живот. Такъв е животът на децата и на животните, а не на зрелите хора. Но изцяло егоистичен живот за възрастен човек, притежаващ разум, е противоестествено състояние – лудост. Такова е положението на много жени, живеещи от детството законно егоистичен живот, после егоизмът на семейната животинска любов, после егоистичната съпружеска любов, после майчинството и после лишаващи се от семеен, извънегоистичен живот: деца, оставащи с разсъдъка си, но без всеобща любов, в положението на животно. А това положение е ужасно и много обикновено.
7 август 1910. 1) Рядко съм срещал човек, по-надарен от мен с всички пороци: сладострастие, користолюбие, злоба, суетност, и преди всичко, себелюбие. Благодаря на Бога, че зная това, че съм виждал и виждам у себе си цялата тази мръсотия, и че все пак се боря с нея. С това се обяснява и успехът на моите писания.
2) И това оглупяване е особено силно и неизлечимо, защото хората не го виждат, не искат и не могат да го видят. А не искат и не могат да го видят, защото са напълно доволни от себе си, от своето положение. Ние сме в еволюция, в прогрес. Имаме аероплани, имаме подводни лодки.... Какво още искате? Само ни дайте време и всичко ще бъде прекрасно. И наистина, не може немислещите хора да не се възхищават на аероплани и тем подобни...
За каквото и да е, ето че са се появили. А са се появили, защото 0,99 роби правят каквото им е заповядано от 0,01, и е вярно, че се вършат чудеса. И хората вярват, че тези чудеса са нужни, и затова не могат, не искат да променят живота, създаващ тези чудеса. Чудесата поддържат лошия живот. Лошият живот създава чудеса. Нима можеш да си подобриш живота, като продължаваш да живееш зле. Необходимо е само едно нещо: да се поставят на първо място нравствените потребности, а като се поставят на първо място нравствените потребности, веднага ще се унищожат аеропланите и...
13 август 1910. Идва една бивша господарка, фелдшерка. Все същото служене на хората и полова любов.
Колко добре би било хубавичко да развенчая тази любов. Да покажа суеверието на тази любов.
15 август 1910. 2) Вместо да се учат на любовен живот, хората се учат да летят. Летят много лошо, но престават да се учат на любовен живот, само за да се научат някак да летят. Все едно птиците да престанат да летят и да се учат да бягат или да правят велосипеди и да ги карат.
24 август 1910. 10) Преди правителството с помощта само на църквата лъжеше народа, за да властва над него, а сега правителството подготвя полека за това дело и науката, а науката на драго сърце и много усърдно се заема с това дело.
1 септември 1910. 1) Хората, надарени с разум и със съзнание за божественото начало в себе си, което ги съединява, вместо да развиват в себе си това начало, искат да се придвижват по-бързо от коне, от елени, да летят като птици, и да заглушават в себе си това, което им е дадено за собственото им благо, и се стараят да развиват в себе си това, което не им е дадено и не им трябва. Удивително!
4 септември 1910. 4) Когато умра, моят дух ще престане да живее в моето тяло, но моето истинско аз, моят дух ще живее и ще продължи да живее в другите същества, които са ме разбирали и ме разбират. – „Но това вече няма да бъде твоят дух”, отговарят на това. „Още по-добре, че в това, което ще остане да живее след мен, няма да бъде намесена моята личност – отвръщам аз. Личността е това, което пречи на сливането на моята душа с Всичко. А след смъртта ще остане моят дух, но няма да я има личността.”
11 септември 1910. Душан е удивителен със своята омраза към евреите, а заедно с това с признаването на основите на любовта.
15 септември 1910. 1) Да, отначало ти се струва, че светът се движи във времето, и ти вървиш заедно с него, но колкото по-дълго живееш, и колкото по-духовен живот водиш, толкова по-ясно става, че светът се движи, а ти стоиш. Понякога ясно осъзнаваш, понякога отново изпадаш в заблуждение, че се движиш с времето. А когато разбереш своята неподвижност – независимостта от времето, разбираш и това, че не само светът се движи, а ти стоиш, но заедно със света се движи и твоето тяло: косата ти побелява, оставаш без зъби, силите ти отслабват, боледуваш, но всичко това става с твоето тяло, с това, което не си ти. А ти си все същият – винаги един и същи: и на 8 и на 82 години. И колкото повече осъзнаваш това, толкова повече животът сам по себе си се пренася извън теб, в душите на другите хора.
6) Майчинството за жените не е висше призвание.
9) Вместо живеещите от труда на другите да бъдат благодарни на тези, които работят за тях – благодарни са тези, които работят за хората, които ги заставят да работят за тях. Що за безумие е това!
10) Не мога да свикна да приемам думите й за бълнуване. От това идват всичките ми беди.
Не бива да говоря с нея, защото за нея не са задължителни нито логиката, нито истината, нито казаните от нея думи, нито съвестта – това е ужасно.
11) Не говоря за нейната любов към мен, от която няма и следа, не й е нужна и моята любов към нея, тя се нуждае само от едно нещо: хората да мислят, че я обичам. И това е ужасното.