15 септември 1889. Четох за калмиците, за това че им е нужно малко, и не се мъчат с работа, като европейците, които се приучават към хиляди капризи и после отдават целия си живот за тяхното удовлетворяване. Мислех си: Радвай се! Радвай се! Делото на живота, неговото предназначение е радостта. Радвай се на небето, на слънцето, на звездите, на тревата, на дърветата, на животните, на хората. Избягвай труда за себе си, мъчителния, тежък труд. Деятелността за другиго не е труд. Бъдете като деца, винаги се радвайте. Какво страшно заблуждение в нашия свят, според който работата, трудът е добродетел. Нищо такова, а по-скоро е порок. Христос не се е трудил.
24 октомври 1889. До истинското и непоколебимо религиозно съзнание ме доведе признанието за безсмислеността и нещастието на живота, и то не разсъдъчно признание, а чувство на цялото същество.
28 октомври 1889. Мислех си: 1) За роман или драма: „Духовно раждане”. Пред него се открива лъжовността на неговия живот и истинската истина и той избира първия попаднал му път: да оказва помощ на бедните, да се грижи за болните, да учреди община, да проповядва... и греши. И ето че всички във възторг започват да нападат него и истината.
30 октомври 1889. ...седях с Алехин. Той не е християнин. Той е самоуверен, самодоволен, и затова – жесток. Тежко е с него.
31 октомври 1889. ...дълго писмо от Чертков. Той критикува „Кройцеровата соната” много правилно, щеше ми се да последвам съвета му, но нямам желание. Апатия, тъга, униние.
В мен, чувствам, израства нова основа на живота – не израства, а се отделя, освобождава се от своите покрови, нова основа, която заменя, включвайки в себе си стремлението към благото на хората. Тази основа е служенето на Бога, изпълнение на неговата воля по отношение на тази негова същност, която ми е поверена.
11 ноември 1889. Моето недоволство от живота е заради това, защото забравям, че не съм господар, а работник. Инструкциите от господаря са ясни – истина и любов.
13 ноември 1889. Нашето съзнание за истинския живот е изгубено и е подменено с лъжливо съзнание за плътски живот.
1890 г.
3 февруари 1890. Ходих в Царево. Пиянството се увеличава, пияни жени ми се смееха и ме удариха с камшик.
17 февруари 1890. Едно е усилието, главното, което е присъщо на човек да прави и което никога не трябва да прекратява – това е усилието да се просвети – не знанието на запетайките и левкоцитите, а истинската мъдрост на хората. Когато човек е просветен, той без усилие ще върши това, към което го влече неговата природа.
19 февруари 1890. И е несправедливо да се разпределят задълженията: семейни, обществени, лични. Задълженията са само едни – пред своята съвест. Какво ще бъде – не зная и не мога да зная, а какво трябва – зная.
9 март 1890. Църквите направиха от Христа Бог спасител, в когото трябва да вярваш и да му се молиш. Очевидно, че неговият пример вече е станал ненужен. Работата на истинските християни е в това да разширят тази божественост (картината на Ге). Ако той е човек, най-важен е примерът му, и ще ме спаси, както е спасил и себе си, т.е. ако правя това, което е правил той.
15 март 1890. Хубаво е с Файнерман, и това, което говори за общинниците, е хубаво, но за общините е лошо. Започват да чувстват неправдата.
13 март 1890. Не да се стараем да правим добро е нужно, а да се стараем да бъдем добри; не да се стараем да светим е нужно, а да се стараем да бъдем чисти. Човек носи в себе си диамант, чиято призма може да очисти и да не очисти. Затова делото на човек не е да прави добро, не да свети на хората, а да изчисти себе си. И светлината и доброто за хората са неизбежни последствия от очищението.
18 март 1890. Соня дойде и започна да говори за продажбата на новите съчинения, и ми стана досадно. Срам ме е.
28 март 1890. Любовта към самката, към самеца, към децата, е нужна на животинския род. Но любовта към всички, към животните, към враговете, тя за какво е? И как е могла да възникне от животинските сили? Любовта е това, което се е вселило в животното, и не може да умре с него.
10 април 1890. Сега само малка част от хората, тези, които имат власт, се ползват от благата на цивилизацията, а по-голямата част от хората е лишена от тези блага... Никакво увеличение на производителността и богатството ни най-малко няма да увеличи благата на низшите класи дотогава, докато висшите имат и властта и желанието да потребяват излишъка от богатство... Досега са измислени три средства против това, и е трудно да се реши, кое от тях е най-глупаво; защото и трите са глупави. Едното, първото е средството на революционерите, което се състои в това, да се унищожи висшето съсловие, при което отиват всички богатства. Но всички богатства пак ще отиват у тези хора, които ще имат власт, дотогава, докато съществува властта. Другото средство е да не се променя съществуващия ред, от висшите съсловия, имащи богатство и власт, да се подбира малка част от тези богатства и да се хвърля в бездънната пропаст на нищетата. И накрая третото средство, което особено силно се проповядва сега в Америка. Средството се състои в това, да се замени съревнователното, индивидуалистичното начало в икономическия живот с общинско, артелно, кооперативно начало.
А средството е едно – да се показва на хората истинското им благо и това, че богатството не само не е благо, но ги отвлича и скрива от тях истинското.
Едно е средството: Да се откажем от светските желания. Само така ще има достатъчно за всички.
20 април 1890. Орах и писах.
26 април 1890. Орах и много се изморих. Ужасна горещина.
18 май 1890. Анархистите са прави за всичко. Грешат само за това, че анархията може да се установи с революция – да се учреди анархия!
25 май 1890. Най-голямото сближение с Бога е най-голямото съсредоточаване в настоящето. И обратното.
17 юни 1890. ...иска ми се да разпространявам Неговата истина не със слово, а с дело, с жертва, с примера за моята жертва да служа на Бога. Той не заповядва. Вместо това живея пришит към полата на жена си, подчинявам й се, и самият аз, заедно с всичките си деца, водя нечист, подъл живот, който лъжливо оправдавам с това, че не мога да наруша любовта. Но Ти знаеш, какво има в сърцето ми и какво искам...
Господи, Боже. Обичам те, вземи ме. И ти благодаря за това, че ми се откри. Не се скривай от мен.
Помня как предполагах, че всичко добро ще се осъществи в селския живот; виждам хора, вярващи в осъществяването на идеала в европеизма, в монашеството, у тодите в индийските планини. Те не знаят и не искат да повярват, че то не трябва да се търси там и тук, в пространството и времето, а че идеалът им е даден затова, за да го осъществят сега, тук. Царството Божие е вътре в нас и се достига с усилие.
26 юни 1890. Мислех си, като лежах в гората и гледах далечната гора и небето: не ми е нужна, безполезна ми е красотата на природата, както и красотата на изкуството е много по-нисша. Друго ми е нужно и ме радва. А това само ме развлича и отвлича. Но за какво е то?
Косих и работих много. Зави ми се свят и се уплаших. И започнах да мисля за смъртта. И видях колко съм се покварил, отишъл съм далеч назад към плътската мерзост.
28 юни 1890. Писмото от Аненков също е осъдително.
29 юни 1890. Общината на Алехин е прекрасно дело, за тези, които могат да го вършат. (Мисля, че на стари години бих могъл да го правя.) Но ни най-малко не е задължително дело за всички. Но и да се мисли, че светият божествен живот е осъществим на земята, и да се устройва живот, който изглежда такъв на другите, а и на мен самия – също е неправилно и вредно.