Хелън Филдинг
Дневникът на Бриджет Джоунс
Новогодишни решения
НЯМА:
Да пуша.
Да прахосвам пари по: машини за домашно приготвени спагети, сладолед или други кухненски прибори, които никога не пускам в употреба; книги от нечетаеми литературни автори, които да нареждам по етажерките за впечатляване на околните; екзотично бельо, тъй като е безпредметно поради липсата на гадже.
Да ходя като повлекана из къщата, а ще си представям, че други постоянно ме гледат.
Да харча повече, отколкото печеля. Да се оставям да ме мачкат.
Да си падам по коя да е от следните категории мъже: алкохолици, работохолици, неспособни на обвързване, женени или с гаджета, женомразци, мегаломани, шовинисти, емоционални преебвачи или използвачи, перверзници.
Да се дразня от мама, Уна Алкънбери и Пърпетуа.
Да излизам всяка вечер, а ще си стоя вкъщи, ще чета книги и ще слушам класическа музика.
Да се разстройвам относно мъже, а вместо това ще бъда ледена кралица на спокойствието.
Да залитам по мъжете, а ще имам отношения, основани на зряла преценка на характера.
Да злословя за когото и да било зад гърба му, а ще проявявам позитивизъм относно всички.
Да откачам по Даниел Клийвър, тъй като е достойно за съжаление да си падаш по шефа си ала мис Мънипени от „Джеймс Бонд“.
Да се пръскам по шевовете, задето си нямам гадже, а ще развия вътрешно спокойствие и властност и чувство за собствено достойнство като стойностна жена, завършена и цялостна без гадже, тъй като това е най-добрият начин да се снабдиш с гадже.
ЩЕ:
Спра да пуша.
Пия не повече от 14 алкохолни единици на седмица.
Намаля обиколката на ханша си с 6 см (сиреч с по 3 см на бедро).
Прочистя апартамента от всичко излишно.
Раздам на бездомните всички дрехи, които не съм обличала повече от 2 години.
Напредна професионално и ще си намеря нова работа с потенциал за развитие. Спестя пари. Може да започна да заделям и в пенсионен фонд.
Бъда по-уверена в себе си.
Оползотворявам времето си.
Заделям част от доходите си за благотворителни цели.
Бъда по-добра и ще помагам повече на хората.
Се храня с полезни храни.
Ставам от леглото веднага щом се събудя.
Ходя във фитнесзалата три пъти седмично, но не само за да си купя сандвич.
Подредя снимките във фотографски албуми.
Подредя касетите по категории „настроения“ с оглед да са ми подръка любимите романтични/танцови/възбуждащи/феминистки и пр. парчета, а не да се чувствам всеки път като пиян ди джей с разпилени по целия под касети.
Завържа функционална връзка с отговорен зрял индивид.
Се науча да програмирам видеото.
Януари
Забележително лошо начало
1 януари, неделя
58,5 кг (ама след Коледа), алкохолни единици 14 (ама всъщност за 2 дни, тъй като 4 часа от купона се падат преди да удари полунощ на Нова година), цигари 22, калории 5424.
Изконсумирана за деня храна:
2 пакетчета сирене „Ементал“, тънко нарязано 14 пресни картофчета, студени
2 коктейла „Блъди Мери“ (броят се за храна, защото съдържат уърстърширски сос и домати)
1/2 пакетче кориандър на листа
12 шоколадови бонбона (най-добре да се отърва от всички коледни сладкиши наведнъж и да започна утре на чисто)
13 парченца сирене и ананас, набучени на клечка. Остатък от новогодишния купон.
Порция от пуйката с къри, грах и банани на Уна Алкънбери.
Парче „Малинов сюрприз“ на Уна Алкънбери, приготвен от бисквити, компот от малини, тонове разбита сметана и захаросани череши за украса.
Пладне. Лондон, моя си апартамент. Фу! Последното нещо, за което съм настроена физически, емоционално и умствено, е да шофирам чак до Графтън Ъндъруд за пуйката с къри (шведска маса), която Уна и Джефри Алкънбери традиционно организират всяка година на 1 януари. Джефри и Уна са най-добрите приятели на моите родители и — както чичо Джефри не пропуска да ми напомни — ме познават от времето, когато съм препускала из зелената площ пред къщата им както ме е майка родила. Мама се обади в 8,30 сутринта на 3 август и ме насили да обещая, че ще отида. Пристъпи към въпроса хитроумно заобиколно.
— Здравей, миличка. Обаждам се да те попитам какво искаш за Коледа.
— Коледа?!
— Изненада ли предпочиташ, детето ми?
— Не! — уплаших се аз. — Пардон, мисълта ми беше...
— Дали пък няма да предпочетеш колелца за куфара си.
— Та аз нямам куфар!
— Тогава защо да не ти подаря едно куфарче с колелца. Нали ги знаеш, като на стюардесите.
— Имам си пътна чанта.
— Не можеш да се излагаш с тая опърпана брезентова торба. С нея приличаш на изпаднала Мери Попинс. Обикновен малък спретнат куфар, на който му се издърпва дръжката. Нямаш представа колко много побира. В тъмносиньо ли го искаш или в червено, а може и в двата цвята.