— А мъже като Ричард — пенеше се Шарън — човъркат с подлютен пръст в раната и се чудят как да се измъкнат от всякакво обвързване, зрялост, почтеност и естествения ход на нещата между един мъж и една жена.
Ние с Джуд вече й шъткахме в един глас и се молехме земята да се отвори и да ни погълне. В края на краищата едва ли нещо отблъсква мъжете повече от яростния феминизъм.
— Как смее той да ти заявява, че си задълбочавала нещата, като го каниш да отиде с теб на почивка! — крещеше Шарън.:- Какви ги дрънка тоя?
Мислейки си разнежено за Даниел Клийвър, аз се осмелих да вметна, че не всички мъже са като Ричард. При което Шарън се зае да изброява необозрим списък от емоционални ебаваности, наблюдавани у всичките ни приятелки: на едната гаджето, с което ходят от тринайсет години, отказва дори да обсъждат въпроса да се съберат да живеят заедно; друга мъжът я заряза след четвъртата среща, защото връзката ставала прекалено сериозна; трета беше преследвана три месеца от един тип със страстни предложения за женитба, за да бъде захвърлена три месеца, след като се хвана на въдицата, а той повтори същия номер с най-добрата й приятелка.
— Ние, жените, сме уязвими само защото сме първото поколение, отказващо да прави компромиси в любовта и осланящо се на собствената си икономическа сила. След двайсет години мъжете няма да смеят да се ебават емоционално с нас, защото ще им се изхилим в лицето — гръмогласничеше Шарън.
В този момент влезе Алекс Уокър, който работи във фирмата на Шарън, с умопомрачителна блондинка под ръка, поне осем пъти по-хубава от него. Приближи се до нас да ни поздрави.
— Това ли е новото ти гадже? — попита Шарън.
— Ами... Тя си мисли, че е, но ние не ходим, само спим заедно. Би трябвало да сложа край, ама... — завърши той самодоволно.
— Я стига глупости, страхливо дисфункционално недоносче! Край! Ще говоря с тази жена! — заяви Шарън и се надигна. Ние с Джуд я задърпахме с все сила, а паникьосаният Алекс се юрна обратно при блондинката, за да продължи да я ебава емоционално, необезпокояван от никого.
В крайна сметка трите изработихме тактика за Джуд. Да спре да се бие по главата с „Жени, които прекалено много обичат мъжете“ и да започне да мисли повече в стила на „Мъжете са от Марс, жените от Венера“, което ще й помогне да гледа на Ричард не толкова като на знак, че тя е прекалено зависима и обичлива, колкото като на марсиански ластик, който трябва да се опъне силно назад, за да се върне на мястото си.
— Добре, но значи ли това, че трябва да му се обадя? — попита Джуд.
— Не — каза Шарън, докато аз казвах „да“.
След като Джуд си тръгна, защото тя става в 5,45, за да отиде на фитнес преди началото на работния си ден в 8,30 (щура жена), ние с Шарън внезапно се изпълнихме със съжаление и себеотвращение, защото не й казахме просто да разкара Гадника Ричард, защото е гадник. Но пък от друга страна, изтъкна Шарън, последния път, когато сторихме точно това, те се събраха отново заедно и тя му сподели всичко, казано от нас, в пристъп на примирително признание и сега ние се гърчим от неудобство всеки път, когато го срещнем, и той ни има за кучки на кучките от ада — което, както изтъкна Джуд, е крайно неточно, защото, макар да сме открили кучките вътре в нас, ние все още не сме ги пуснали да се вихрят.
5 януари, четвъртък
58.5 кг (браво на мен — стопила съм спонтанно цяло кило мас от радост и сексуални перспективи), алкохолни единици б (мн. д. за купон), цигари 12 (работи все тъй добре!), 1258 калории (любовта изкорени необходимостта да се тъпча).
11 ч. сутринта. В службата. О, Господи! Даниел Клийвър току-що ми изпрати съобщение. Опитвах се да работя върху автобиографията си, без Пърпетуа да забележи (в подготовка да придвижа напред кариерата си), когато в горния край на екрана на монитора изведнъж взе да святка ИМАТЕ СЪОБЩЕНИЕ. Стана ми кеф като от всичко, което не е работа, и затова бързо го отворих и направо подскочих, като видях най-отдолу подписа Клийв. Тутакси ми мина през ума, че е успял да влезе в компютъра ми и да види, че не работя. Но след това прочетох съобщението:
СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС
ЯВНО СИ ЗАБРАВИЛА ПОЛАТА СИ У ДОМА. КАКТО НЕДВУСМИСЛЕНО СЪМ ИЗТЪКНАЛ В ТРУДОВИЯ ТИ ДОГОВОР, СЛУЖИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СА ИЗЦЯЛО ОБЛЕЧЕНИ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ.
КЛИЙВ
Ха! Несъмнено свалячество. Позамислих се, докато се преструвах, че чета досаден до полуда ръкопис от някаква откачалка. Никога преди не бях изпращала съобщения на Даниел Клийвър, но хубавото на цялата система със съобщения е, че можеш да си нагъл и неофициален дори с шефа си. Ето какво изпратих: