„Старши геолог“. Не е нищо работа. Срути ли се един от тези тунели, отивам на кино — нищо по-сигурно от това. Даже често сънувам как някой тунел се е срутил или пък се е пукнала язовирна стена и като се събудя — облян в пот и мамен от мними сърбежи, — мигам дълго в тъмното. Виждам канцеларията си на „Димо Хаджидимов“, трийсет и едно, срещу градинката, и вътре бюрото си виждам съвсем ясно, и в средното чекмедже на бюрото е папката, където има графа „Старши геолог“ и точно срещу тази графа са се сгърчили болезнените завъртулки на Негова самоприсъда именцето ми. Неприятно, нали? Няма какво да се прави. Просто кой за каквото е учил.
Виждам, че се замотавам и историята за тунела се забави. Ето ви я с две думи:
Строи се един път по наш проект и на едно място има тунел. Това място там е такова, че пътят няма как да мине другаде. Но точно този баир, през който трябва да се пробие тунелът, е сцепен. Направо е сцепен от една голяма пукнатина в скалата. Аз, разбира се, отказах да подпиша още в самото начало, но някакви големи шефове от министерството категорично настояваха да стане там път.
Трябва да стане! — с тоя номер ми излязоха. Ами, викам, щом трябва, правете си го. Само че без мене. Не мога да се подпиша за тоя сцепен баир, Я върви да го проучиш внимателно. Нали ходих и го проучвах педя по педя. Нищо, иди пак. Този път трябва да стане! Добре, пак ходих. Вече десет пъти го проучвам. Все тая.
Какъв геолог си ти бе, с един баир не можеш да се справиш!
Ами, викам, геолог като другите геолози. Горе-долу като тия от филмите: пие, пуши, мълчи, играе карти от днес на обед до утре надвечер и ходи на лов из забраненото. Само дето нямам брада и накрая не се оказвам американски шпионин.
А булките?
Гледам ги две секунди с най-глупавия си поглед и викам: какви булки? Гъбите ли…
Шефовете си умряха от смях, а аз използувах суматохата и ги изпързалях, накъдето си бях намислил още в самото начало.
Другарю еди-кой си, викам на най-важния, майтапът си е майтап, обаче аз разбирам важността на обекта. Вижте какво: случаят е много тежък, особен такъв, защо не повикате някой стар специалист? Даже трима-четирима специалисти повикайте, та да ви е чиста работата.
Така се измъкнах, а по-нататък идват старите спецове, обикалят баира изтежко и накрая предлагат една система от бетонови инжекции за укрепване на пукнатината. Между другото пътят вече е в „екзекуция“, както пишем на протоколите; булдозерите боботят, бомбите гърмят и трудоваците напредват по фронта. . Колко ще струва цялата тая система по укрепването? — питат от министерството.
Грубо казано, около един милион лева — отговарят спецовете.
Така ли? Че вие ще укрепите баира, но ще спукате бюджета ни бе, другари.
Толкоз. Мястото е такова. Вашият геолог много правилно ви е казал още в самото начало.
И историята е приключена. Спецовете работят по проекта на укрепителната система. Министерството се потупва по джоба с неясно изражение на лицето. А аз нямаше какво повече да ви разправям, ако не се бе появил този прословут Аслъ Георгиев.
В министерството някой казал на някого, че имало някакъв си Георгиев, когото на всяка цена трябвало да намерят, ако искат работата им по пътя да се свърши бързо, евтино и просто. Този Георгиев имал два факултета — бил минен и строителен инженер, — а освен това имал и своя особена суперсистема за обекти, които трябва да станат. (Както например аз имам своя суперсистема за бридж: обикновено играя по конвенцията Ели Кълбертсън, но когато е на мангизи, веднага обръщам на собствената система — на базата на леко намигане и на още сто репетирани иширета.) Та този Георгиев бил носител на няколко златни медала, а освен това някога сам служил в строителните войски и познавал работата, както никой друг. Говореше се, че в Сирия построил нещо и след това там давали четири харема за него, ей такива едни работи. Как да е, намерили го и той заминал да види сцепения баир преди една седмица. Вчера ме изпратиха и мене да съм погледнел със собствените си очи какво е станало.
Знаете ли какво е станало?
Екселенц Г. обиколил баира два-три пъти и наредил да го надупчат отвсякъде. Отгоре, отдолу и отстрани. Сам очертал точно къде му е дамарът и трудоваците го натиснали на четири смени, след като събрали всичките пистолети от базата. Шестстотин гърнета по трийсет и седем кила взрив — не разбрах точно грамажа, но нещо такова. На седмия ден по обед запалили фитилите и избягали на два километра. Вие вече сами си представяте гледката: сигурно сте виждали или поне чували подобни по-слаби гърмежи. Сега няма нужда от тунел, защото няма баир. Между другото няма нужда и от укрепителната система на спецовете, която струвала един милион (казано нежно) и щяла да бъде готова през второто тримесечие на идущата година.