Другият елен навел глава, обърнал се и полека се отдалечил.,
Пръв се обадил Калистрат и казал, че от този стар елен вече нищо няма да стане и ще е по-добре да го застрелят. Друг от ловците разказал за една сърна, която също така била паднала в басейна с петрол и след три дена умряла. Тогава Раду Настасе казал: „Аз ще го застрелям“ — и се запътил към него.
Раду Настасе извадил пистолета си и обяснил, на другите, че ще застреля елена в окото — да не се разваля трофея, а и да не се мъчи животното дълго.
Той го доближил съвсем и насочил дулото си в окото му.
Другите очаквали изстрела.
Еленът гледал в кошутата.
Раду Настасе се навел хубаво към окото и след това прибрал пистолета си обратно. Сложил ръка на врата на елена и се обърнал към другите ловци. „Защо не стреля?“ — попитали те. А Раду Настасе им казал: „Защото той е мъртъв.“
Калистрат млъкна.
Бялата шапка на Мъндра пак тъй блестеше на слънцето и водите на Жиу пак така тихо разказваха. Не помня колко дълго мълчахме. После се загледахме към елена на кола в черешовата градина.
Той беше жив.
Само окото му не си беше на мястото — там, в сухия череп на кола, — защото беше дошло да погледа света и през нас.
ТЕОРИЯ НА РАЗРУХАТА
Шарените скали се рушат по-лесно от едноцветните.
Това е така, защото различните по цвят минерални зрънца, от които е съставена скалата, се нагряват различно от слънцето. А като се нагряват различно, те тъй различно се разширяват или се свиват. От това скалата лесно се руши. Много по-лесно, отколкото друга скала със съвсем същата здравина, но с еднакъв цвят на съставляващите зрънца.
Запомнихте ли?
Шарените скали се рушат много по-лесно от едноцветните.
ДЕЛВИЧКАТА
В големия магазин влязоха мъж, жена и дете. То от вратата забеляза играчките и ги поиска всичките.
— Чакай малко — каза бащата. — Първо ще се повозим по стълбичката, после ще купим от горния етаж разни много важни неща и накрая ще дойдем за твоята играчка.
Момиченцето настояваше на своето, но скоро се залъга с подвижната стълбичка и забрави. На горния етаж то пак започна да си избира играчки: един от восъчните манекени, четири полилея и накрая стъклената будка на касиерката. Пищеше и дърпаше баща си за ръката да му ги купи. Докато майката пазаруваше, бащата обясни на своето момиченце, че тези неща не се продават или са толкова скъпи, че той не може да ги купи.
— Защо?
— Нямаме толкова пари.
— Защо?
— Не сме ги изработили.
— Защо?
— Защото ти ми чупиш моливите, с които чертая (той беше инженер), а като не искаш да си лягаш рано, също ми пречиш на работата.
Момиченцето помисли малко и каза:
— Аз веце сте лисувам само с един молив. Мой молив, нали, татко?
— Да, татко.
— И сте лягам лано!
— Точно така. И тогава ще изработим повече пари.
Момиченцето (което много обичаше да му се говори сериозно, като на възрастен) и този път забрави желанията си. Разбира се, след няколко минути то забрави, че е забравило желанията си, и отново започна да пищи за лъскави предмети, които му попадаха пред погледа.
Бащата го дръпна настрана и му се скара. То се разплака. Тогава той му обясни по най-сериозен начин, с кротък глас, колко големи са нуждите на тяхното семейство и как парите не стигат за всичко, и как това се отнася и за другите деца, чичковци и лелки — докато момиченцето се укроти и млъкна замислено.
То вече не поиска нищо да му купят. Вървеше, гледаше и мълчеше.
На излизане от магазина бащата си купи цигари. Тук той откри, че парите му наистина са се свършили. Попита жена си дали у нея е останало нещо.
— Само един лев — каза тя. — Колкото за трамвая. Той пусна ръката на дъщеря си, докато прибере цигарите и празния портфейл. Когато посегна за нея, не я намери. Обърна се и я видя до един щанд със сувенири. Детето се бе надигнало на пръсти и гледаше една дървена делвичка. То се бе хванало за ръба на щанда и примирено, само за себе си (без намерения), сочеше тази делвичка с малкото си показалче. Мълчеше. Не знаеше, че го наблюдават. Мислеше си. Бащата се обърна към продавачката и попита колко струват делвичките.
— Един лев — каза тя.
Той взе лева от жена си и плати. Продавачката опакова делвичката и я даде на детето. На излизане от магазина майката каза:
— Сега нямаме стотинки дори за трамвай. Хем те предупредих. Как ще се приберем в тази виелица!
Отвън времето наистина беше много лошо — мраз и вятър; сухият сняг се дигаше от улицата и се въртеше под лампите.
Бащата стисна с една ръка многобройните пакети, вдигна с другата дъщеря си и каза с крилат глас: