Човекът много бързо се оживотнява без семейството си и без рода си.
Най-много грижи полагаме, за да останем безгрижни.
Да осмислиш можеш само безсмисленото.
Баща ми:
Човек може да си почива само когато е уморен.
Навършвам петдесет. И:
Дяволът умира в мен.
Хапе, рита.
Кой на другия е в плен? —
го питам.
Смее се:
Ще видиш.
Но когато сам от себе си
си отидеш.
Всъщност хората се делят на две групи:
Едните непрекъснато трябва да доказват. На другите непрекъснато трябва да им се доказва.
Най-голямата обществена опасност ли? Ами че привидното единодушие.
Как често човек с гримаса на погнуса бяга от онова, което после цял живот ще търси със сълзи в очите…
Грозните отношения виреят отлично в красивите къщи.
Нисшето иска да се размножава, без да отглежда.
Рибата хвърля хайвера и изчезва.
Змията заравя яйцата си и също изчезва.
Висшите животни се грижат за поколението си.
И най-отглежда Бог.
Писателят е две неща — със сигурност:
Първо, той има изключителното право да мисли на глас и да съди.
Второ, той има жестокото задължение да се държи сред околните така, че никое от възможните събития да не прекъсне и да не обезсмисли словото му.
Дъщеря ми:
Татко, забранявам ти да ми позволяваш всичко.
Пак тя:
Една компания не може да бъде мъжка, ако в нея няма поне една дама.
Колкото по-малко успееш в живота, за толкова по-малко ще те ругае жена ти.
Съвестта на една нация никога не е фикция, само че не винаги се вижда ясно в момента.
Боже, човек търси властта, за да получи свободата, и тъкмо тъй е несвободен.
Най-лесно е да се живее трудно.
Човек не може да реши задачата. Той може да бъде само добър математик.
Нетленните фигури в изкуството приживе обикновено тлеят.
Човекът се стреми да присвои света, улавяйки го в клетка или убивайки го. Той по този начин го и изучава.
Щастието не е спирка, до която можеш да стигнеш. То е начин на пътуване.
А пък животът — много едро погледнато — е може би няколко мелодии, които разтапят душата независимо от възрастта на тялото.
Добре е всъщност само това, че по-рано беше още по-зле.
Високият пост във всички случаи увеличава това, което ти си всъщност. Ако си голям — прави те още по-голям. Ако си малък — прави те още по-малък.
Всеки, който смята, че родината му не е застрашена, е застрашен от родината си.
За един живот не е достатъчно само да е удобен и приятен.
Когато ти стане хладно под душа, не намалявай студената вода, а увеличи топлата.
Истината е, че се лъжем. Ето, даже и това не е истина, защото аз пък в момента не лъжа.
Ако един поет живее до двадесет и петгодишна възраст, той трябва да е непризнат.
До тридесет и петгодишна възраст той може даже да е император.
Но ако живее след четиридесетгодишна възраст, той трябва да е само симпатичен.
Вчерашните бунтари оставиха идеите си на днешните политици, да ги превърнат в дело.
Утрешните политици ще осъществяват идеите на днешните бунтари.
В началото си мислех, че се търсят благородници с нежни души — тогава тъй стръвно се хвърлих към листа и молива.
Сега зная, че всъщност се търсели жертви.
Човек трябва да гледа със сърцето си, да мисли с очите си и да живее с ума си.
Другите обичат в мен това, което най-много ми пречи.
„Той се крие зад способностите си, другари!“
Божественото начало в човека:
Да остави повече белези в годините, отколкото те в него.
Най-жестоко се мамят тези, на които няма кой да противоречи.
Наемниците не могат да бъдат победители никога. Да вземеш възнаграждението си, не е победа.
Най-понятното на този свят: че той е непонятен.
Животът ни е едно огромно, безкрайно намерение, което се състои от дребни, досадни, временни, пречещи му намеренийца.
Хората, които пият, за да забравят нещо, са също като нещастни гладни, които се замерят с хляб.
Виновен съм, значи живея.
Има само две състояния всъщност: победа и смърт. А щастието и нещастието, падането и издигането, похвалните думи и ругатните, бедността и богатството — това са все илюзии, които се мотаят някъде помежду им.
Наистина ли е имало хора, които за една идея са жертвували себе си, след като познавам такива, които заради себе си са готови да жертвуват всички идеи?
Целият номер:
Да получиш всичко, което ти трябва, и да останеш господар на себе си.
Над номерът:
И тогава да се предадеш на някого, когото просто обичаш.
Възможното е вече направено. Аз не съм тук, за да го повтарям.
А не сме ли само жалък вариант на тези, които презираме?